Приказките са изключително подвижни същества.
Прескачат през границите без никакви затруднения.
И ето ви един котарак, който помага на изключително глупавия си господар във Франция, назовавайки го „маркиз дьо Караба“ (според Шарл Перо), и още един котарак, който помага на изключително глупавия си господар в Германия, назовавайки го „господин графа“ (според Вилхелм и Якоб Грим), и трети кота... не, този път е котка (la gata), която помага на изключително глупавия си господар в Италия, без изобщо да му дава титли (според Джамбатиста Базиле).
Която версия да четем, скелетът е един и същ.
Но освен през границите, приказките прескачат и през вековете.
И стават съвсем съвременни понякога.
Резултат от което е и серийният филм „Разкажи ми приказка“ („Tell Me а Story“, 2018 г.).
И друг път съм казвал - не си падам по серийните филми, докъм третата серия ме държат, на четвъртата или петата ми омръзват, а на седмата или осмата ги захвърлям безвъзвратно.
С този обаче не е така.
Вече стигнах до седмата серия (другите още не са излезли) и имам интерес да го гледам по-нататък.
Филмът интерпретира в три сюжетни линии три известни на цял свят приказки: „Трите прасенца“, „Червената шапчица“ и „Хензел и Гретел“.
Трите прасенца обаче са трима нескопосани обирджии на бижутериен магазин.
По следите на прасенцата върви жаден за мъст вълк - мъж, чиято годеница едното прасенце прострелва смъртоносно при неуспешния обир.
Хензел и Гретел са брат и сестра, които обаче не бягат от страшна вещица, а от страшни бандити, от които по стечение на обстоятелствата са отмъкнали голям сак с пари.
Червената шапчица е апетитна колежанка (ученичка от горен курс, по нашему), вълкът, който точи зъби да я ... (не да я изяде, разбера се) е неин съученик, а ловецът е техен учител.
Интересно вървят засега трите сюжетни линии, до края на първия сезон остават още три серии, чакам с нетърпение развръзката, предусещам като че ли нещо с неочакван край.
А за втория сезон не зная кои приказки са предвидили да интерпретират авторите.
Живи да сме, ще видим...