Преди известно време публикувах в блога сии в моята интернет библиотеканяколко документа, свързани с Васил Левски, както и всичките негови писма, които успях да намеря.
Сега продължавам с документите, отнасящи се до разследването от турските власти на Апостола и неговите сподвижници след обира на пощата в прохода Арабаконак (до днешния проход Витиня), осъществен от Димитър Общи и негови другари.
Документите, както и бележките към тях, са представени според книгата "Васил Левски и неговите сподвижници пред турския съд (документи из турските архиви)", София, 1952 г.
Павел Николов
(ПРОДЪЛЖЕНИЕ ОТ ТУК)
Разпит на Велчо от Желява
30 декември 1872
– Как ти е името, как е името на баща ти, откъде си, какво работиш и на колко си години?
– Велчо, бащиното ми – Стойно, желявец съм, на четиридесет години, занимавам се с овчарство.
– Числил си се към комитета, образуван за бунтуване на българското население, кога и как постъпи?
– Аз винаги овчарувам в планината, в село слизам един-два пъти в месеца, не знам за такива работи.
– Защо казваш, че не знаеш? Тоне, поп Стоян, Стоян Младенов, Тошко и ти сте били вътре [в комитета], давали сте пари [и] ти си дал двадесет гроша.
– Аз изобщо не ги познавам, аз нямам пари дори да си купя сол, как ще дам двадесет гроша!
– Ако тия твои другари дойдат и ти кажат в лицето, какво ще речеш?
– Повикайте ги да кажат, ако искат нека ме набедят, аз такава работа не зная.
[Отпечатал пръст]: Велчо Стойнов от Желява
Когато се направи очна ставка между Велчо Стойнов и чорбаджията Тоне, поп Стоян и Стоян Младенов от Желява, споменатите казаха, че при идването на Димитра, Велчо бил заедно с тях, дал двадесет гроша и приел [да влезе] в комитета. Споменатият Велчо подържа предишните си показания.
12 зилкаде [12]89 [30 декември 1872] година.
Подписал поп Стоян, Тоне също, Стоян Младенов отпечатал пръст, Велчо Стойнов също.
Зададените въпроси и отговори и показанието на споменатия Велчо се протоколираха по-горе в наше присъствие.
12 зилкаде [12]89 [30 декември 1872] година.
[Подписали]: Ес-сеид Али Саиб, Иванчо, Шакир, Дервиш Мустафа, Мехмед Салим, Саадуллах Сърръ, хаджи Мано Стоянов, Пешо Тодоров, Мито.
Разпит на желявеца Тошко
30 декември 1872
– Името ти, името на баща ти, откъде си, на колко си години и какво работиш?
– Тошко, бащиното ми – Стойно, от Желява съм, на четиридесет години, занимавам се със земеделие и овчарство.
– Бил си в бунтовническия комитет, кога и как влезе?
– Аз паса овцете, живея в планината, такива работи не съм чувал; занимавам се със своята работа, старая се да си плащам данъка и търся своето спокойствие под покровителството на падишаха. За работите в село аз не зная нищо.
– Поп Стоян, Стоян Младенов, Тоне, Велчо и ти сте постъпили в комитета. И ти си дал двадесет гроша?
– Такава работа не зная, аз нямам пари за бръснене, та ще дам двадесет гроша!
– Ако тия ти кажат в лицето, какво ще речеш?
– Ако кажат, нека кажат, аз зная себе си, такава работа не приемам.
Когато се извърши очна ставка между поп Стоян, Тоне, Стоян Младенов и Тошко, споменатите казаха, че Тошко е влязъл заедно с тях в комитета и е дал двадесет гроша. Споменатият Тошко каза, че няма сведения за такива работи. Те и да са правили [такива неща], той не щял да приеме такава работа, че търсил спокойствието си под царското покровителство и се молил за здравето на падишаха.
12 зилкаде [12]89 [30 декември 1872] година.
Подписал поп Стоян, чорбаджи Тоне също, Стоян Младенов отпечатал пръст, Тошко също.
Показанието на споменатия Тошко от Желява и очните ставки на Тоне чорбаджията, Стоян Младенов и поп Стоян се протоколираха по-горе и се извършиха в наше присъствие.
13 зилкаде [12] 89 [30 декември 1872] година.
[Подписали]: Ес-сеид Али Саиб, Иванчо, Шакир, Дервиш Мустафа, Мехмед Салим, хаджи Мано Стоянов, Пешо Тодоров, Мито.
Разпит на ловчанския търговец Димитър Николов Пъшков
30 декември 1872
– Откъде си, какъв ти е занаятът, знаеш ли да четеш и да пишеш, ходил ли си в чужбина?
– Ловчанец съм, търгувам със зърнени храни, чета и пиша, учил съм в Ловеч, никъде не съм ходил.
– Кога и как постъпи в комитета, образуван за бунтуване на българското население?
– Нищо не зная.
– Не си ли чувал за комитета?
– Не съм чувал.
– Първият комитет се образува във вашия град Ловеч. Димитър и Левски са дохождали толкова пъти, може ли да не си чувал?
– Не съм чувал и не зная такава работа.
Подписал: Димитър Пъшков
Зададените въпроси и отговори и показанието на споменатия Димитър Пъшков се протоколираха в наше присъствие.
12 зилкаде [12] 89 [30 декември 1872] година.
[Подписали]: Ес-сеид Али Саиб, Иванчо, Шакир, Дервиш Мустафа, Мехмед Салим, Саадуллах Сърръ, хаджи Мано Стоянов, Пешо Тодоров, Мито.
Призоваха се Димитър Дяковчанинът и Анастас плевненецът и се направи очна ставка с Димитър Пъшков. Споменатият Димитър от Дяково разказа, че Димитър Пъшков е член на комитета, че в Ловеч много пъти са правили събрания заедно, че той [Д. Пъшков] разпространявал книжата, които идвали отсреща [Букурещ] за Ловчанския комитет. Анастас плевненецът разказа, че когато го повикали в Ловчанския комитет, споменатият Димитър Пъшков се намирал на събранието, дори той [Анастас] седял до него, попитал го как се казва, че той [Д. Пъшков] съобщил, че се казва Димитър Пъшков, че споменатия [Д. Пъшков] се числял към комитета. Присъстващият Стоян пандурът разказва, че макар да е видял споменатия Димитър Пъшков в хана му, на комитетско събрание не го е виждал. Димитър Пъшков заяви, че не познава никого от тия, че няма сведения за тия работи, и продължава да крие и отрича, за което се състави настоящето и всички се подписаха.
12 зилкаде [12] 89 [30 декември 1872] година.
Димитър от Дяково отпечатал пръст, Анастас от Плевен подписал, Стоян пандура отпечатал пръст, Димитър Пъшков подписал.
Очните ставки на споменатия Димитър Пъшков с Димитър Дяковчанина, Анастас плевненеца и Стоян пандура се извършиха в наше присъствие.
12 зилкаде [12] 89 [30 декември 1872] година.
[Подписали]: Ес-сеид Али Саиб, Иванчо, Шакир, Дервиш Мустафа, Мехмед Салим, Саадуллах Сърръ, хаджи Мано Стоянов, Пешо Тодоров, Мито.
Разпит на Марин Попов
30 декември 1872
– Кажи кога и как постъпи в бунтовническия комитет?
– Такава работа аз нито съм чувал, нито пък зная, нямам сведения.
– Ако хора, които знаят, ти кажат в лицето, че си бил в комитета и че си имал сведения за всички комитетски работи, какво ще речеш?
– Нека дойдат да кажат, аз такава работа не зная.
Когато се направиха очни ставки между Марин Попов и Димитър сърбина, Анастас плевненеца и Дидьо Пеев, Димитър сърбинът разказа, че ходил седем-осем пъти в къщата на Марин Попов, че постоянно ходил в Мариновата къща и правил събрание, че комитетските книжа изхождали винаги от Ловеч, че Дякон Левски и убитият в Русе Ангел Кънчев ходели винаги в къщата на споменатия, че комитетските събрания ставали в Мариновата къща, че големите комитетски събрания ставали [пак] в Мариновата къща. Марин купил на Дякон Левски, на Ангел Кънчев и нему [на Общи] за три хиляди гроша коне, за да обикалят комитетските места. От Мариновата къща в Ловеч се разпространявали всички комитетски бунтовнически книжа и в неговата къща се получавали всички комитетски книжа, идващи от околните [комитети]. Минаващите от Влашко хора идвали направо в неговата къща и се изпращали за бунтуване навсякъде чрез него. Анастас плевненецът даде по- казания, че донесените отсреща четиридесет револвера от Мариновия брат Тошко [1] били изпратени в Ловеч на Марина, и че неговата къща в Ловеч е била комитетска, че Марин бил в комитета, и че всичко ставало с негово посредство. Дидьо Пеев разказа също така, че Мариновата къща била комитетска, че Дякон Левски нощувал там, че и той ходил с Дякон Левски три пъти в тая къща, че там се срещали, и че идващите книжа от комитетите се давали на Марина. Вутьо Ветьов [2] каза, че когато нападнали с Дякон Левски къщата в Ловеч [3] и убили човека, излезли пак от Мариновия хан. Идващите от комитетите книжа се получавали от Марина, неговият хан бил комитетски [4], че когато след нападението те избягали в лозята [5], братът на Марина с малко повреденото око докарал коня в лозята и че той оставил взетото за нападението облекло в Мариновия хан.
Споменатият Марин Попов отрича всичко казано и остава при старото положение.
12 зилкаде [12]89 [30 декември 1872] година.
Подписал: Димитър [6], Анастас също, Дидьо Пеев също Вутьо Ветьов също, Марин Попов също.
Призова се Стоян пандурът и се извърши очна ставка със споменатия Марин. Стоян заяви, че споменатият Марин поп Луканов е от Ловеч, че той [Стоян] донасял от Тетевен пет-шест пъти писма и ги предавал на Марина, че идващите у него [у Марина] вземал той и ги носил, че вина- ги разговаряли по комитетски работи, че е бил [Марин] в комитета, [и] че напразно отрича. Споменатият Марин отрича категорически и настоятелно да познава дори Стояна и да му е давал да носи такива книжа, за което се направи настоящето и те се подписаха.
12 зилкаде [12]89] [30 декември 1872] година.
Стоян отпечатал пръст, Марин поп Луканов подписал.
Горните очни ставки на споменатия Марин с Димитра, Анастаса, Дидьо Пеев, Вутьо Ветьов и Стоян пандура се извършиха и протоколираха по-горе в наше присъствие.
12 зилкаде [12]89 [30 декември 1872] година.
[Подписали]: Ес-сеид Али Саиб, Иванчо, Шакир, Дервиш Мустафа, Мехмед Салим, Саадуллах Сърръ, хаджи Мано Стоянов, Пешо Тодоров, Мито.
Разпит на Марин Татарчев от село Лопян
31 декември 1872
– Как ти е името, как е името на баща ти, какъв е занаятът ти, на колко си години, знаеш ли да четеш и пишеш, ходил ли си в чужбина?
– Марин Татарчев, бащиното ми – Никола, лопянчанин съм, занимавам се със земеделие и съм на четиридесет и две години, зная да чета и пиша, учил съм в Етрополе, в чужбина не съм ходил.
– Казват, че си бил в комитета, образуван за бунтуване на българското население, как постъпи?
– Аз не зная и не познавам такъв комитет.
– Дал си дори на поп Георги сто и двадесет гроша, какви са тия пари?
– Аз не съм дал нито пара.
– Твоят съселянин Станчо поп Николов казва, че тия сто и двадесет гроша са за вестник, ако той ти каже в лицето, какво ще речеш?
– Аз не мога да чета вестник, нека дойде и да каже, аз съвсем не познавам такава работа.
Подписал: Марин Татарчев
Извърши се очна ставка между лопянчанина Станчо и Марин Татарчев. Станчо разказа, че споменатият Марин дал на Марин Попов сто и двадесет гроша за вестник, това той не е видял, но когато поп Георги дошъл в Мариновата къща, той дал два алтъна, два алтъна дал и Марин [Тататарчев]. Марин заяви, че наистина е дал два алтъна, но не ги е дал за попа, а за пасене добитък в планината. Поп Георги каза, че получил от Станча две лири за комитета, дал дори и разписка. От Марин Татарчев той не получил нито пара и не е разговарял със споменатия за комитета.
13 зилкаде [12] 89 [31 декември 1872] година.
Поп Георги подписал, Станчо подписал, Марин Татарчев подписал.
(Следва)
БЕЛЕЖКИ
1„Мариновият брат“ е Тошко поп Луканов, деен член на Ловчанския комитет.
2В тур. текст стои погрешно „Вутьо Нинов“ вместо Ветьов.
3Говори се за нападението в къщата на Денчо Халача.
4„Комитетски хан“, т. е. ханът на Ариф ефенди, който най-напред се държи от Марин поп Луканов, по-после от Коста Ненков, но той задлъжнява и през 1874 год. комитетът вкарва там Тодор Кирков, на когото дела плащал комитетът (вж. Комитетски местопребивалища и скривалища в Ловеч, Ловеч и Ловчанско, кн. IV, стр. 85).
5„Левски и Вутьо се скриха из лозята в една малка пещера на баира на хаджи Тома Кайряка“ – пише д-р П. Стоянов (пос. съч., стр. 23).
6Димитър Общи пред съда заявил, че не е грамотен и навсякъде под показанията си отпечатвал пръста си. Тук преписвачът погрешно е отбелязал „подписал“, като се е подвел от подписите на следващите лица.