АВТОР: ЮЛИЯ ЛАТИНИНА
ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ
ГЛАВА 2. “ЩЕ ВИ НАПРАВЯ НАРОД ОТ СВЕЩЕНИЦИ И СВЯТО ЦАРСТВО“
ЛИЦЕЗРЕНИЕ НА БОГА
Втората важна за нас теологична идея е идеята за лицезрението на бога.
По-късният монотеизъм забранявал много строго да се вижда лицетона бога. Жреческият кодекс даже ни разказва по този повод дълга история за Мойсей.
Когато Мойсей се качил на планината Синай и получил там от Господ каменните скрижали, той, разказва Жреческият кодекс, пожелал да види лицето Му. Но Господ му казал, че това е невъзможно.
„Не можеш да видиш лицето Ми, защото човек не може да Ме види и да остане жив“ (Изход, 33:20) - казал на Мойсей Яхве.
Но Мойсей така настоявал в желанието си да види бога, че двете страни решили да направят експеримент. Бог поставил Мойсей в една пукнатина на скалата и ги прикрил с ръка. След това пред Мойсей преминала Славата на Господ. Мойсей виждал тази Слава само отзад. Но и това било достатъчно, за да засияе лицето му (Изход, 34:29).
Този принцип на Жреческия кодекс ще стане крайъгълен камък на ортодоксалния юдаизъм. Бог е трансцендентен и непостижим. Човек не може да види лицето на Господ и да остане жив.
Но Елохист – нашият по-раншен източник – изобщо не е осведомен за тази забрана. Той твърди, че Мойсей се е качил на планината и е видял Господ. Нещо повече, той твърди, че заедно с Мойсей на планината са се качили седемдесет старейшини на Израил! Те също видели бога и плюс това хапнали с него! „И те видяха Бога, и ядоха, и пиха“ (Изход, 24:9–11).
Тази северна практика за лицезрение на бога и плюс това за участие в пир на съвета на боговете, имало отношение към още едно важно за Елохист понятие: святост. Тези, които са видели бога, ставали свети хора, кедошим, и обратното, само кедошимможели да виждат бога. „Осветете се и бъдете свети, понеже Аз съм свят!“ (Левит, 11:44). В Елохим святсе нарича целият еврейски народ: „ И вие ще Ми бъдете царство от свещеници и свят народ“ (Изход, 19:6).
Защо на Жреца му е било така важно да заяви, че Мойсей не е видял бога?
Отговор на този въпрос ни дава египетската традиция, развиваща се далече от всепотискащата теология на Втория храм.
В рамките на тази традиция съвременникът на Исус Христос Филон Александрийски наричал Мойсей бог. Нещо повече, Филон твърдял, че Мойсей е станал бог в момента, когато видял Бога и защото е видял Бога. Той станал бог, защото осъществил акт на гнозис– познал е Бога.
„Той бил наречен Бог и Цар на целия народ. И той, както казват, влязъл в тъмнината, където бил Бог, иначе казано – в безформеното, невидимото и безвещното прасъществуване на съществуващите неща, познавайкинещата, невидими за смъртно същество“ [1].
Подобна представа за Мойсей съвсем не била лично мнение на Филон. Тя било широко разпространена сред египетските евреи. Даже намерила отражение в написаната за употреба на публиката светска пиеса на Езекиил Драматург – единственият достигнал до нас юдейски драматург, който е писал на гръцки език пиеси по образец на Софокъл и Еврипид.
В пиесата на Езекиил „Изход“ моментът на Преображението на Мойсей в бог е кулминационен за цялото произведение. Мойсей се качва на планината Синай и Бог му отстъпва своя престол:
И на върха на планината видях
величествен трон, достигнал небосвода,
и мъж с благородно лице,
увенчан с царска корона; с десницата своя
повика ме той; застанах пред трона.
Той ми връчи скиптър и венец
И ме помоли да заема трона,
от който стана. Аз огледах
света нашироко - и под трона
земята, и небосвода над нея.
След това безброй звезди да падат
започнаха и аз ги преброих…“ [2]
По-късното християнство твърдял, че в юдаизма бог не може да се въплъти в човек.
Фактът, че човек може да стане бог, настоявали християните, е уникално ноу-хау на християнството, което ограничените евреи не са могли да разберат. Това е границата за познаване на Бога, която те не успели да преминат. Но ето – оказва се, че за египетските евреи човекът все пак може да стане бог! При това тази традиция у египетските евреи изобщо не била свързана с техния елинизъм. Напротив, тя била част от техните традиционни представи, идващи от най-старата част на Тората, Елохист, където хората са „видели Бога, и са яли и пили“.
По време на монотеистичната реформа потомците на Аарон наложили категорично вето върху традицията, според която обикновен човек можел да види Бога и в процеса на това да стане бог. Те даже преименували човека, който се наричал гледач, тоест можел да види бога, на пророккойто само го чувал. „Защото който сега се нарича пророк, в старо време се наричаше гледач“ (1 Царе, 9:9).
Още по-удивително е, че в Библията, освен Мойсей, се е запазил още един персонаж, който е наречен пряко Син на Яхве или негово въплъщение, сам Господ на нашата грешна земя. Този Господ не бил някой друг, а цар от рода на Давид.
Именно така е наречен той във Втора книга Царе, където Яхве обещава на цар Давид: „Аз ще утвърдя престола на царството му до века. Аз ще му бъда Баща и той ще Ми бъде син“ (2 Царе, 7:13–14).
В Псалми за такъв цар се казва: „Господ Ми каза: Ти си Мой Син, Аз днес Те родих. Поискай от Мен и Аз ще Ти дам за наследство народите, и за притежание - земните краища. Ще ги поразиш с желязна тояга, ще ги строшиш като грънчарски съд“ (Псалми, 2:7–9).
Изразът „Аз днес Те родих“ вероятно се отнася за церемонията на миропомазването, която се извършвала по време на коронацията. Именно в този момент най-вероятно е звучал химнът и по този начин синовните взаимоотношения между царя на Израил и Яхве възниквали в момента, когато помазвали царя за царството.
Това помазване превръщало царя в Помазаник или, на староеврейски, Машиях, Месия, в глас на Яхве, в негово слово, в негов рупор, чрез който говори самият Бог: „Духът на Господа говори чрез мен и Неговото слово е на езика ми“ (2 Царе, 23:2).
Този смъртен цар стоял толкова високо, че понякога сам се наричал бог и Господ, земно отражение и образ на Всевишния: този цар сядал в Храма на Господния престол (1 Летописи, 29:23) и хората се покланяли при това на Царя Господ [3].
„Каза Господ на моя Господ: Седи от дясната Ми страна, докато направя враговете Ти подножие под краката Ти“ (Псалми, 110:1) [4]. „ Престолът Ти, Боже (елохим), е до вечни векове... Твоят Бог Те е помазал с масло на радост“ (Псалми, 45:7–8) [5].
С една дума казано, в тези описания виждаме добре разпознаваемата фигура на царя – земен ипостас на бога, царя, чието управление ще донесе мир, любов и изобилие на земята, царя, който поразява своите врагове, както бог поразява хтоничните чудовища. Този цар се е въздигнал до Яхве по време на коронацията, сядайки на престола в Храма, и обратното, Яхве е слязъл в този цар по време на коронацията, този цар е ипостас на Яхве, негов образ и самият Яхве.
„Защото ни се роди Дете, Син ни се даде; и управлението ще бъде на рамото Му; и Името Му ще се нарече: Чудесен, Съветник, Бог могъщ, Баща на вечността, Княз на мира. Разширяващата се власт и мирът няма да имат край на престола на Давид и над неговото царство“ (Исая, 9:6–7).
(Следва)
БЕЛЕЖКИ
1. Филон Александрийский. О жизни Моисея, 1, 155–
2. Eusebius. Praeparatio Evangelica, 29.
3. Margaret Barker. Gate of Heaven: The History and Symbolism of the Temple in Jerusalem, London: SPCK, 1991, p. 134–135.
4. Синодальный перевод — 109:1.
5. Синодальный перевод — 44:7–8.
ДО ТУК:
ГЛАВА 1.
ГЛАВА 2. "ЩЕ ВИ НАПРАВЯ НАРОД ОТ СВЕЩЕНИЦИ И СВЯТО ЦАРСТВО"