ИЗТОЧНИК: СПИСАНИЕ „ДИЛЕТАНТ“
ПРЕВОД ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ
На 6 януари 1217 година рицарите от Ордена на мечоносците нахлули в земите на Новгород. Немският духовно-рицарски орден, иначе наречен Орден на мечоносците, бил създаден през 1202 година в Рига. Братството се различавало от другите обединения по това, че било подчинено на епархийски епископи. Главната цел на Ордена била да завземе Прибалтика. През 1237 година съюзът се присъединил към Тевтонския орден и завършил самостоятелното си съществуване.
Орденът на мечоносците имал и официално название - „Братя на Христовото войнство“. Инициатор за неговото създаване бил рижският епископ Алберт Буксхьовден. Но учредяването на Ордена се приписва на Теодерих, защото именно той замествал отсъстващия по това време Алберт. През 1204 година била публикувана була на папа Инокентий III, в която се одобрявало съществуването на Ордена.
„Достопочтеният наш брат Алберт, техният епископ, като прилагаше действени усилия да ги покръсти, се погрижи да учреди три духовни ордена, а именно: на монасите цистерцианци, на канониците, по устава... и на верните миряни (fidelium laicorum), които в одеяния на тамплиери мъжествено и твърдо биха противодействали на варварите, нападащи там новопридобитата християнска вяра“ - се отбелязва в булата.
Дейността на ордена се деляла на религиозна и военна. Религиозната се установявала по устава на тамплиерите. Според този устав членовете на Ордена били разделени на три групи: братя-рицари, братя-свещенослужители и братя-служещи. За всяка група било определено съответно облекло с отличителни знаци.
Герб на Орденан а мечоносците
До 1205 година Орденът на мечоносците имал значителен брой членове. Освен това в Ордена нямало братя от знатен произход. За да стане човек брат в Ордена, трябвало да даде четири обета: обет за послушание, обет за целомъдрие, обет за бедност и обет за борба с неверниците.
Рицарите от Ордена на мечоносците често нахлували в земите на Прибалтика и се сражавали срещу ливите, естите, земгалите и други прибалтийски народи. Но войните на Ордена навлизали и в славянските земи. Запазени са свидетелства за нееднократни срещи на Ордена с новгородчани. „И тогава се появиха някакви лети, дойдоха малко на брой, започнаха да грабят селата, да убиват и да вземат в плен хората, заграбиха плячка и, отмъщавайки за своите, направиха каквито можаха беди. Когато те се върнаха, дойдоха отново други, като не пропуснаха да причинят каквото можеха зло“.
През 1237 година Орденът на мечоносците бил принуден да се слее с Тевтонския орден. Към края на 30-години на XIII век влиянието и могъществото на „Братята на Христовото войнство“ нараснали много, но едновременно с това Орденът си спечелил и много врагове. Орденът на мечоносците очаквал нападения от страна на околните народи. Тази опасност подтикнала магистъра на Ордена да го присъедини към Тевтонския съюз.