АВТОР: ОЛЕГ-САНДРО ПАНФИЛОВ
ПРЕВОД ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ
Грузинският певец (и киноактьор в миналото - бел. П. Н.), заслужил артист на Украйна, Вахтанг Кикабидзе е ходил за последен път в Крим преди осем години, когато търсел гроба на своя баща Константин Кикабидзе, загинал в Керч през 1942 г. Братската могила не намерил, но от 2014 г. тя е окупирана - като целия полуостров.
Вахтанг Константинович все така гастролира активно - от Казахстан до САЩ, често пее в украински градове: наскоро беше в Мариупол, през август ще бъде в Харков.
Докато разговаряхме с Бубà (прозвище на Вахтанг Кикабидзе - бел. П. Н.), му звъниха няколко пъти от Москва, питаха за концерти - той отговаряше, че в Русия не ходи от 2008 година.
- В Крим имаше руска интервенция, две мнения не може да има. Разказват приказки за подаръци на Украйна, което е все едно аз да дам подарък, а след това да дойде Вова (Владимир Путин - бел. П. Н.) и да каже, че трябва да го вземе - което е смешно. Това, което става там, ми е добре известно - през последните години обиколих вече тридесет украински града. Когато беше концертът ми в Мариупол, за града се водеха боеве. На концерта дойдоха военни, качиха се направо на сцената двадесет и двама души с камуфлажни униформи и огромно знаме. Това беше много трогателно - хората в залата плачеха. Не може да има две мнения - това беше чиста окупация на Украйна. Но искам да кажа на тези, които ще прочетат моите думи - историята се пише с черни букви върху бяла хартия и някога правнуците на тези, които правят това с Украйна, ще се срамуват да погледнат хората в очите.
Вахтанг Кикабидзе си спомня и за съдбата на кримските татари, които след сталинската депортация през 1944 г. преживяха и руската анексия на полуострова през 2014 г.
- Имам чувството, че кримски татари там (в Крим - бел. ред.) изобщо няма, дотолкова руската пропаганда мълчи за тяхната съдба. Но те са преживели толкова за своята земя, това е тяхната земя. Историята ще постави всяко нещо на мястото му. Не зная кога и как ще бъдат върнати Абхазия и Самачабло, която неизвестно защо наричат „Южна Осетия“, но те непременно ще бъдат върнати. Както и Крим.
Как?
Украинците обичат много своята родина. Разбира се, сега мнозина разбират по свой начин тази любов, но с времето всички ще се съгласят, че Крим трябва да бъде върнат. И Абхазия трябва да бъде върнат, и Самачабло също. Неотдавна при мене имаше журналисти от Германия, обясних им, че ако Ангела Меркел в Букурещ (на срещата на НАТО през април 2008 г. - бел. ред.) ни беше подкрепила да влезем в НАТО, сега ситуацията щеше да бъде съвсем друга. Ние и сега имаме нужда от помощ. Когато човек сяда „на високо място“, не трябва да забравя за отговорността - не е важно какъв е, старши портиер или политик.
Защо, според вас, грузинците и украинците са толкова близки?
- Всичко е започнало вероятно от Давид Гурамишвили (грузински поет от 18 век, живял повече от тридесет години в Миргород - бел. ред.). А продължи през 1993 година, когато украинците дойдоха да воюват в Грузия, за Абхазия. Мисля, че тогава седем украинци загинаха за нас. Ние никога не забравяме, че на малкия народ винаги му е тежко на душата, че е малък, и всяко добро към нас тук се запомня завинаги. За да изразя отношените си към украинците, ходя да пея там, включително и на руски език, разбираем и за тях, и за нас. Ходя и благодаря на украинците. В Русия не съм бил от 2008 година, макар постоянно да пишат, че „в близко време ще отида“. Ако отида в Русия, ще ме е срам да гледам в очите моите внуци.