ИЗТОЧНИК: СПИСАНЕ „ДИЛЕТАНТ“
ПРЕВОД ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ
За своя нов филм, чиято премиера се състоя на кинофестивала във Венеция, скандалният режисьор е избрал не по-малко скандална история - делото Драйфус.
През октомври 1894 година срещу френския офицер Алфред Драйфус било повдигнато обвинение в шпионаж в полза на Германия. За вината на подсъдимия били използвани косвени доказателства, основно фалшифицирани, а решаващ аргумент станал еврейския му произход. На 5 януари 1895 година Драйфус бил осъден на лишаване от всичките му чинове и на доживотен затвор на Дяволския остров във Френска Гвиана.
Един от участниците в процеса, Мари-Жорж Пикар, който получил чин полковник и длъжността началник на контраразузнаването, една година след признаването на Драйфус за виновен, започнал ново разследване по отношение на поредния предполаган шпионин - този път в центъра на вниманието бил майор Фердинанд Валсен Естерхази. Станало ясно, че основната улика, уж потвърждаваща измяната на Драйфус към родината, е написана именно от Естерхази. Пикар доложил на своето ръководства за новите обстоятелства по делото, но вместо преразглеждане на присъдата на Драйфус самият той се озовал в затвора.
Като не искали да вадят кирливи ризи, френските военни от всички чинове скалъпили „патриотични фалшификати“, за да спасят честта на мундира. Но в дадения случай не можело да се спаси това, което не съществува. Естерхази бил обявен за жертва на еврейски машинации, а Пикар - че е подкупен от въпросните евреи. По страната преминала вълна от антисемитски безредици. Името на филма (то е двойно, английско и френско - „An Officer and a Spy (J'Accuse)“: „Офицер и шпионин“ („Аз обвинявам“), тук се има предвид второто - бел. П. Н.) е буквален цитат на заглавието на статия от Емил Зола. Пикар, сигурен в невинността на Драйфус, след като не успял да постигне справедливост в армията, решил да се обърне към журналистите. На срещата с тях, по време на която полковникът разкрил обстоятелствата около делото и посочил имената на всички въвлечени в тях военни, присъствал и Емил Зола. Той публикувал във вестник „L'Aurore“ („Зора“ - бел. П. Н.) отворено писмо до френския президент Ферикс Фор. Статията, която описвала подробно перипетиите около делото Драйфус, станала повод за повдигане на дело срещу Зола с обвинение в клевета. Писателят бил признат за виновен.
Събитията около Драйфус разцепили Франция на две - срещу Драйфус и с Драйфус. През 1899 година либералът Емил Лубе, след като станал президент, инициирал преразглеждане на делото. Процесът продължил от 7 август до 9 септември 1899 година. Драйфус бил признат за виновен, но наказанието му било променено от доживотно на 10 години. На 19 септември президентът го помилвал с указ. През 1903 година Драйфус подал касационна жалба, чието разглеждане продължило три години. През 1906 година новият съд признал Драйфус за напълно невинен, той бил върнат на военна служба, повишен в звание майор и награден с Ордена на Почетния легион. Скоро поради здравословни причини Драйфус излиза в оставка.
В своето силно сбито завладяващо киноповествование Полянски възстановява прецизно събитията от продължилия дванадесет години процес, стъпка по стъпка, записка след записка. Затова е логично, че главен герой на филма е не Драйфус, а Пикар (в изпълнение на Жан Дюжарден), неудържим в търсене на истината. Човек на системата, той защитава яростно справедливостта и силата на закона, дори с цената на свободата си или с понижаването на статута му от други участници в системата. Пикар е представен като безстрашен рицар, единственият недостатък на когото като че ли е дългогодишната му любовна връзка със съпругата на министъра на външните работи.
А Драйфус (във великолепното изпълнение на Луи Гаерел) предизвиква по-скоро неприязън, отколкото съчувствие. Между другото, прототипът наистина не се е отличавал с дружелюбие, не е бил популярен сред другарите си. Офицерът въплъщава класическия тип на унижения и оскърбения герой на Достоевски.
Самият Роман Полянски се намира в състояние на дългогодишно съдебно преследване. Обвинен през 1978 година в изнасилване на непълнолетна (с единствено „доказателство“ думите на въпросната непълнолетна - бел. П. Н.), той напуска Съединените щати. Делото срещу него не е прекратено и до днес. Нееднозначното отношение към себе си режисьорът разглежда като преследване, което поставя паралелно с гоненията на евреите (Полянски е евреин по произход - бел. П. Н.). Тази тема звучи и във филма „Аз обвинявам“.