Васил Хаджикимов от Ново село, Щип, Вардарска Македония - "Македонските българи", София, 1942 година
Обработил с ABBYY FineReader и редактирал: Павел Николов
Предишни части: ПРЕДГОВОР, ПОСВЕЩЕНИЕ
I. ГДЕ Е ИСТИНАТА?
Македонската нация, като идея, възникна в болните мозъци на тесняците, създали я по магически начин, за да отклонят македонското население от влиянието на „българския империализъм“.
Това е официално обяснение.
Като че ли не беше излишна подобна задача, та стана нужда да се посяга и върху бетонната основа на българското национално съзнание и то всред онази част от българската нация, която е дала най-много за нейното възраждане и която с цената на най-големи страдания се е борила и бори още да го съхрани и днес все така чисто, могъщо и непобедимо, както е било преди векове. Смешно, но факт - привържениците на историческия материализъм, философите на диалектиката и хората на революцията, пренебрегнаха историята, забравиха всека логика, отрекоха се от обективната истина и изпадайки в творчески екстаз, с вълшебната сила на своето въображение, изкалъпиха на бърза ръка една нова нация. В безплодните лутаници към нови светове, тесняците не веднъж, игнорирайки действителността, се явяваха автори на разни несъобразни с времето и условията лозунги и нелепости, граничещи с глупостта, които не допринасяха никому полза, а най-малко на самите тях. Така например, в началото, при появяването на социализма в България, те отричаха националния въпрос и блажено почиваха върху мечтите за „световната революция“, скрита негде в тъмнините на бъдещите векове. В последствие, когато той им се наложи, вместо да го разберат основно, конкретизират и дадат подкрепата си на борещите се за свобода и национално самоопределение, те го заключиха в текето на „Балканската федерация“ и оттам, като дервиши, отправяха отчаяни резолюции за мир и братско разбирателство между балканските държавници в един момент, когато балканските парламенти гласуваха последните кредити за приближаващите се войни. След войните пък, плюли и на „Федерация“, и на „Автономия“, те направиха нееднократни опити да тласнат борбата на национално потиснатите по пътя на партийната им дейност, които опити също завършиха без успех.
Македонската нация, обаче, надмина всички очаквания. Измишльотината за нейното съществуване е върхът на безумието и най-очевидното доказателство, че в БКП и нейните класови и „безкласови“ поделения са се залостили за водачи и идеолози анормални, изкуфели хора — хора без всякаква култура, без всякакви връзки с македонските маси и най-важното, без всякакви познания на историята и страната, за свободата на която уж се борят. Идеята за Македонската нация дойде като отдушник на безсилието им да се наложат, на затъването им в кьорсокака на пораженията —- дойде да замаскира отстъпничеството им от националния фронт, а заедно с това, в предсмъртните им конвулсии, да уязви и нарани за сетен път сърцето на българската нация. Магарето и когато умира - рита.
Тесняците и тук не улучиха целта. Извиквайки в живота една несъществуваща нация, те не само че не изтръгнаха македонския народ от влиянието на „българския империализъм“, но скъсаха и последните си връзки с него, като изпаднаха пред очите му в положението на агенти на сръбския и гръцки империализъм. Не е тайна за никого, че за Белград и Атина в Македония живеят „сиви, славянски маси“, които се подават на всяка асимилация. Там няма българи, няма турци, няма румъни, има само прави сърби, пискюлии гърци и безлични същества. В тази теза, обаче, предназначена за външния свят, и те самите не вярват. Затуй измъчват македонското население, подхвърляйки го на най-страшен терор. псувайки го като „бугарашко“ или „българогласно“, а в училищата бодат на малките деца езиците с игли, за да не говорят на български. И ето, изведнъж, за тяхна радост, когато за цял свят е вече станало ясно, че Македония им е чужда, на сцената излизат тесняците и изкряскват: „Ние трябва да извикаме на всеослушание, че не сме нито сърби, нито гърци, нито българи. Ние сме македонци, самостоятелна македонска нация“. С това те идват да подчертаят, че действително в тази нещастна страна не се знае кой какъв е, че съществуват най-различни предположения относно произхода на нейното население и че, следователно, българи в нея липсват. Та нали самите българи от свободна България (нема значение че са комунисти) разпространяват тази мизерна лъжа! Естествено, светът не е вече толкова глупав, за да не знае положението в Македония. Той би заклатил недоверчиво глава, съжалявайки родината на тези недорасли политикани. Но все пак не можем да не изкажем възмущението си от една практика, недостойна за българи. Не можем да не изкажем възмущението си от една социалреволюционна партия, за каквато се смета БКП, която от една страна уж се бори за националното и социално освобождение на народите, а от друга страна отрича или прекръщава според желанията или интересите на побърканото си ръководство националната им принадлежност и подготвя всячески тяхното национално обезличаване и асимилиране от господстващите нации.
Наш дълг е да разчистим това заблуждение от естество да нанесе пакост на освободителната ни кауза.
(следва)
БЕЛЕЖКИ
1. Оригиналния документ можете да видите ТУК.
2.
2. Още документи – в „Библиотека на Павел Николов“.
3. ЗА АВТОРА: Васил хаджи Кимов (1903-1992) е български революционер и общественик, деец на Македонската младежка тайна революционна организация, Македонската народна студентска група, Вътрешната македонска революционна организация (Обединена) и на Българските акционни комитети. Племенник(внук) е на революционера Владислав (Славчо) Ковачев. След 1944 г. Васил хаджи Кимов е арестуван от новата югославска власт и през февруари 1946 г. е осъден, първо, на смърт чрез разстрел, а после Върховният военен съд заменя присъдата му с двайсет години затвор, от които излежава само единайсет в затвора в Идризово.