Васил Хаджикимов от Ново село, Щип, Вардарска Македония - "Македонските българи", София, 1942 година
Обработил с ABBYY FineReader и редактирал: Павел Николов
Предишни части: ПРЕДГОВОР, ПОСВЕЩЕНИЕ, I. ГДЕ Е ИСТИНАТА?, II. ЕДИН ВЪПРОС - МНОГО ТЕОРИИ , III. ПОЛИТИЧЕСКИ НЕДОРАЗУМЕНИЯ.
VI. КАК ПОСТАВЯТ ВЪПРОСА ТЕСНЯЦИТЕ
„Поради сходството на македонския език с българския език, в Македония под българска власт не се чувства така болезнено асимилаторството, както това се чувства в Македония под гръцка и сръбска власт. Това, обаче, съвсем не значи, че в Петричкия край липсва асимилаторство. Напротив, тук с него се отиде толкова далеко, че дори в съзнанието на много македонци беше залегнало убеждението, че македонците са българи и следователно за Петричкия край не може да се говори за асимилаторство и въобще за национален гнет. Най-голямата вреда, която старите върховисти допринесоха на македонския народ и на неговата освободителна кауза се състои в това, че те активно провеждаха политиката на българските империалисти за асимилиране на македонците чрез великобългарските училища, черкви, вестници и клубове в Македония още под турска власт, както и чрез нахлуване в нея на върховистки чети за българизиране на македонското население. Тази стара политика, която и днес продължава, имаше и има за цел да накара македонските славяни да се чувстват българи, а не славянска македонска нация, което да даде моралното право на българските империалисти да окупират цяла Македония против организирането на македонския народ в македонската народна република И днес в Петричко младежта е принудена да се учи на български, а не на македонски език, на великобългарска училищна програма вместо на македонска такава с историята и икономиката, с борбите и копнежите на македонския трудов народ за национално-политическо освобождение.
Поради българската асимилаторска политика, прилагаща се много ревностно навсякъде в Македония, македонските славяни все още не са си доразвили своя език до един обработен литературен македонски език и са принудени да се ползват в литературата и пресата с най-близкия към македонския език — с езика на българите". *)
Така поставен, въпросът ни заставя преди всичко да се занимаем с теоретическия анализ на понятията нация, народ, държава и историческия преглед на фактите, съпътстващи създаването на българската нация, с която ние македонските българи образуваме едно и неделимо етническо цяло. Чисто политическата обосновка на тезата, която ни дават тесняците, игнорираща науката и грубата действителност, идват да подчертаят още веднъж слабостта им да разрешават метафизически и механически, чрез безплътни неиздържани хипотези „революционните задачи“ и да се въртят като сомнамбули в омагьосания кръг на стопроцентовото си невежество. Битието за тях не съществува, въпреки че според Маркс то служи за основа на всека здрава мисъл, разбира се, когато имаме очи да виждаме и уши да слушаме — едно условие, което е забравил да препоръча на пламенните си последователи в България.
*) Горното цитираме из „Национално-колониалния гнет в Петричко", печатано в „Македонско знаме“ - бр. 21-34 г.
(следва)
БЕЛЕЖКИ
1. Оригиналния документ можете да видите ТУК.
2.
2. Още документи – в „Библиотека на Павел Николов“.
3. ЗА АВТОРА: Васил хаджи Кимов (1903-1992) е български революционер и общественик, деец на Македонската младежка тайна революционна организация, Македонската народна студентска група, Вътрешната македонска революционна организация (Обединена) и на Българските акционни комитети. Племенник(внук) е на революционера Владислав (Славчо) Ковачев. След 1944 г. Васил хаджи Кимов е арестуван от новата югославска власт и през февруари 1946 г. е осъден, първо, на смърт чрез разстрел, а после Върховният военен съд заменя присъдата му с двайсет години затвор, от които излежава само единайсет в затвора в Идризово.