ИЗТОЧНИК: ДИЛЕТАНТ
ПРЕВОД ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ
Фльор дьо лис (хералдичната лилия) е емблемата, без която не можем да си представим френската монярхия. Как се е стигнало до това? И какво символизирало първоначално хералдичното цвете?
Според средновековната легенда първият християнски крал на франките Хлодвиг (481-511) заменил в знак на пречистване трите жаби върху своя щит с три лилии. Истината е, че този красив разказ се е появил със задна дата. По време на Меровингите и Каролингите франките не познавали никакви хералдични лилии (до XII век гербове в Европа, като имаме предвид обичайното значение на тази дума, изобщо не съществували). Тази емблема станала кралски символ при Капетингите.
Първоначално лилията се асоциирала с почитанието на Богородица. Още през XI век монети, посветени на Дева Мария, носят изображението на това цвете. Също така Богородица била изобразявана с лилия в ръка или заобиколена от лилии – подобно изображение се среща върху печатите на настоятели на големи храмове. Лилиите не били непременно хералдични – можело да приличат и на истински.
Дева Мария станала покровителка на Франция благодарение на абат Сен Дени Сугерий (1081-1151). Този прелат, който се посветил да служи на Богородица, бил влиятелен съветник на Луи VI (1108-1137) и Луи VII (1137-1180). Именно те направили лилията атрибут на френската монархия. С нейна помощ всеки крал показвал, че е посредник между Бога и своите владения.
За най-ранно запазено цветно изображение (златни лилии върху лазурен фон) се смята един витраж от Шартрската катедрала, поставен през 1216 година. По това време броят на лилиите върху герба не бил точно установен. Фонът, осеяно с фигури, прилича на обсипано със звезди небе, което отново подчертавало божествената власт на монарха. Европейските крале често се коронясвали в мантии със звезди. Капетингите отишли по-нататък – те се коронясвали в мантии с лилии. Със своя „растителен характер“ френският герб се отличавал забележително от съседните: английския лъв, германския орел и кастилския замък.
При Луи VIII (1223-1226) се появили традиционните изображения с три лилии. Този канон се поддържал до революцията. Така освен трактовката за Дева Мария се появила и асоциацията на трите кралски лилии с Троицата. Карл VI (1380-1422) бил първият крал, който от самото начало на управлението си носил на своя герб само три фигури.
С времето гербовете на някои семейства също получили лилии – монарсите подарявали емблемата на най-верните си васали и приближени. Така станало например през 1465 година, когато цветето получили френските Медичи.
След падането на монархията революцията обявила война на старите атрибути. Фигурите на лилии по улиците се унищожавали безпощадно. Роялистите, напротив, направили от хералдичната фигура свой символ.
Макар че лилиите по гербовете били разпространени и в други европейски страни, а не само във Франция, именно тя установила особени отношения с тази емблема. Днес фльор дьо лис може да се види на гербовете на испанските Бурбони.