Отпреди година–година и нещо, та дали не и повече - не помня, започнах един личен проект: да публикувам в моята интернет библиотекана едно място в текстов формат всички документи, свързани с живота и дейността на Васил Левски, които успея да открия.
Публикуваното досега може да видите тук: Библиотека на Павел Николов – Васил Левски.
Едновременно на части, последователно, всичко това се публикуваше и в моя блог.
След горепосочените публикации продължавам с публикуването на писма, написани до Васил Левски, които представям съобразно с книгата на Димитър Т. Страшимиров „Васил Левски. Живот, дела, извори – II том“, София, 1929 г.
В началото давам номерацията на всеки съответен документ, както е дадена от Страшимиров в книгата му, също и бележките под черта според него.
Павел Николов
ПРЕДИШНИ ЧАСТИ: Част 1; Част 2; Част 3; Част 4; Част 5, Част 6, Част 7, Част 8, Част 9, Част 10, Част 11, Част 12.
№ 317
Димитър Общи до Левски
I
10 май 1872 г. В решит ходжогло ето какво известие от вашия Дякон владика какво е дрънкал пред народни хора. Де е и къде се намира Димитър Общи не ща да криете от мене. Вие сте народни и аз съм народен, и съм спомогнал 6000 хиляди гроша и още ще спомогна, защото ми е приятел [1] , защото аз съм ходил с него от едно село до охрането. Не, не аз, брате, не съм го видел, това е лъжа гола. И казал преди 2 недели, [че] уловиха го в София и му уловиха писмата и му взеха 260 гроша.
Джез. А това е лъжа гола, с очи не съм го видял, не това е там, казва.
12 май 1872 г. тогава ги е ял.
II
Ето какво е думал при Малка Бочукоглу. Запитал за народни работи и [къ]де ви е големият даскал, къде са намира, как върви работата, тука знаете ли нещо за народност, или не знаете. А той му е отговорил: какво ме питаш? аз не зная какво ме питаш? (отговорил на Паисий - б.р.) Ох! Не знаеш. Знаеш, ама не ще ми кажеш. Видиш ли аз какво имам - 2 револвера. А той рекъл: какво от това нещо и как смееш да го носиш; това да имаме ние, такова нещо, турците бяха ни избесили (отг. на П. - б.р.). И вие ако щете, можете да имате. А той рекъл: от[къ]де ще вземем да имаме ? Кажете на Димитър Общи, той ще ви донесе и дълги пушки по 16 - огня, и той прене[съ]л хиляда хиляди (потвърдил дякон П. - б.р.) А той му казал: какво ми думаш, аз не зная. Какво ми думаш, нито го познавам (-) знаеш, а не ще ми обадиш. И пак му рекъл: аз не зная (за) това нищо.
III
15 май 1872 г. Ето какво думал пред Скендер Дервишоглу. Питал един член най-долен: познаваш ли Димитър Общи, къде е намира. А той му рекъл: за кой Димитър ме питаш, ние имаме Димитровци много тука. (-) За народният питам. (-) Аз не зная какво ме питаш. И повече го оставил, и не го питал нищо. И моля ви, братя, пратете ми по-скоро на централния. [2]
Черна ли душа, или не е, явете ми със същата поща по-скоро, докато се мая тъдява, да го очистя, ако е за чистене. Нека се подпишат 24 лица да го очистя. Помните ли зимъска, когато ми казахте таз черна душа, не казахте ли някъде, че в наш Ловеч има добри работници.
IV
13 май [1]872 г. Ето известие от Дервишоло Мехмет Кръжали, дето са му думали 4 лица в едно место, дето се продава вино и ракия, кафе. Ето какво са думали: Димитър Общи недостоен и не го познавам за нищо, (бива го само - б.р.) за една отрова или за една пушка и за убийство. Моля ви вас, явете ми от вас ли е това, или от тях. Ако е от вас, кажете ми? Аз за под сила не съм дошъл да работя. Това ме намери [чрез] тайна поща и яви в Софийското, че ми каза вънкашна тайна поща, дето ми казали и викат вънкашни. Тия селяни викат да ти стискат устата, да не ни правят нашия народни тука, ни [то] да ни правят без време да [въ]станем, да не оставим мишки в Тетювене. Тъй ни викат селяни (!) - явете им, нека следват с чисто дело, защото с такива интриги и сме изгубили царство!
V
Моля ви, братя, радвайте се. Навсякъде работата следва добре, до дето ходя и до дето съм ходил. А колко за мене, не бойте се. Аз ходя с апостолски си дрехи, със секакви, а вие с Божа сила напред. Братя, не бойте се, а шпиони нека дрънкат нагоре-надолу. Аз с тях съм пил бира във Филеби и пак не ме познаха. Един беше от Сопот, един беше от Русчук. Бог напред.
VI
10 май [1]872 г. През нощта на часа 3 ново известие - изскочи пред наш човек 4-ма души. Какви са, не зная. (-) Добър вечер, братя мои, как сте, здрави ли сте, живи ли сте? Ти ли си, дето имаше 6 сина? Аз съм. Ти имаш син на име Димитър. Аз съм. Ами на, къде е? У дома е. Хайде [да] ме заведеш при [него]. И той ги завел, и щом влезли вътре, рекли му [на] влашки добър вечер. И му рекли: изкарай баща си, жените навънка, имам нещо да говоря. И той изкарал ги навънка и седнал. Приказвали си [на] влашки: „Ний сме народни, сега сме заминали (сме се върнали - б.р.) от среща и знаем, че сте народни. Не бой се. Аз какво ми казват имам право тъй. Трябва да [с]е чуваме, молим да ни кажете Димитър Общи къде се намира, имаме работа с него. И ние сме изпратени от място с него да се срещнем.“ А той им рекъл: „Аз не зная нищо и не зная за кого ме питате.“ (-) „Дето ходеше зимъска с алес кон, а сега - с кулес.“ Атой им рекъл: „Нито знаем, нито познаваме“. А той им рекъл: „Знаеш, ама не смееш да ни се обадиш“. Той пак рекъл: „Не зная нищо“.
Пак го попитали как е Димитър чорбаджията в Извор [3] - [з]драв ли е и жив ли е. И той им рекъл: „Здрав“. И му рекли да го поздравим и да му кажем тъй - кога дадат от юкумат заповед да [в]дига хора потеря, да не вдига нашенци и народни, ами по-прости, защото язък, защото ние ще измрем, ама от тях ще убием и ние ще заминем при Гложки манастир [4] и през Тетевенската планина ще отидем в Карловско и за Филибишко. И си казали, че имаме дружина, и тия ще да минат през Троянско, и та молим каквото думахме, тук да остане. И имали влашки саби и български дрехи, и навуща до колене, и с черни върви, и се наяли и турнали хляб в чанти, и му рекли: „Баю, немаме пари да ти платим“ Извадили и му харизали един нож. А той им рекъл: „Защо ми е, не ми трябва“. Тогава те му рекли: „Вземи го, доще време, ще ти трябва“. А той не щял да го вземе. Те го оставили зорле, а той го е скрил ножа добре и да го питат от юкюмата, и да го печат, той не ще да каже.
VII
Друго ново известие. В Тетевенската планина хванаха 3-ма турци и ги викаха в юкюмата, и едного друго убиха, и му донесоха ушите в Тетевен. И ви писувам: кам вестниците, искат хората и викат - стана толкова време, тежко им на хората, да не правят хората калпави.
10 май [1]872 г. [5]
Н.Б.II.А., п. 69, № 9430
1.Дякон Паисий от Ловеч се хвалил пред селяни в село Решид Ходжооглу, че бил приятел на Димитър Общи, с цел да предразположи селяните да издадат тайни за Димитър Общи и за Комитетското дело въобще.
2.Иска решение на Централния комитет в Ловеч.
3.Голям Извор.
4.Гложенския манастир.
5.Върху това писмо Левски е отбелязал № 6, зачеркнал го и пише № 1. Димитър Общи.
(Следва)