НОСИЛКАТА НА КАРЛ XII

ИЗТОЧНИК: ДИЛЕТАНТ

ПРЕВОД ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

“И според написания по-горе указ на великия господар да се приеме в Оръжейната палата… кралската носилка…“

В навечерието на Полтавското сражение Карл бил ранен в крака с куршум от пушка. От пробития ботуш капела кръв. Въпреки това шведският крал, както пише Волтер в своята „История на Карл XII“, останал още няколко часа на седлото. Сред преглед от лекари се оказало, че е раздробена костта на петата, а раната е гноясала така, че лекарите предложили стъпалото да бъде отрязано. Но се намерил лекар, който осъществил сложна за тези времена операция, и кракът на краля бил спасен. Направили носилка он две стъркѝ, в които впрегнали два коня. Точно както ще бъде изобразено от Питер Пикарт на гравюрата, представяща московския триумф на Пьотр и демонстрацията на полтавските трофеи.

В „Полтава Пушкин“ ще напише:

"И перед синими рядами
Своих воинственных дружин,
Несомый верными слугами,
В качалке, бледен, недвижим,
Страдая раной, Карл явился".

„И пред сините редици
на войнствените си дружини,
носен от верни слуги,
на носилка, блед, неподвижен,
страдайки от раната, Карл се яви“.

Прекрасно. Но всеки ред иска уточнение. Преди – пак според Пушкин – да отправи своите полкове срещу руснаците „със слаб жест на ръката“, кралят бил изненадан неприятно още два пъти. Под чудовищния артилерийски огън паднали и двата коня и Карл се озовал на земята. Намерили и впрегнали други. След нов залп осколките попаднали вече в самата носилка и я направили окончателно негодна. И чак тогава верните слуги, драбантите, понесли своя крал на ръце.

Волтер отбелязва, че от двадесет и четири телохранители, които носели последователно Карл, двадесет и един били убити. И задачата им била не да помогнат на краля да управлява войските (когато бил ранен, той предал общото командване на фелдмаршал Рендшилд), а да намерят долу-горе безопасно място. Според очевидци Карл непрекъснато бълнувал и не можел да издаде нито една разбираема заповед.

В края на краищата, след като руските войски смазали окончателно шведите, се наложило да качат краля на кон, въпреки че за него това било крайно мъчително. Така, докато не намерили в обоза някаква жалка карета, Карл препускал със стонове и страшна болка. С малък отряд кралят успял да се измъкне от преследвачите. Когато дошъл в съзнание по време на едно спиране и научил, че цялата му останала армия и генералитетът са пленени, Карл наредил да заминат при турците. Той се озовал в Бендери под бдително, макар и вежливо наблюдение. Там и ще го оставим.

А носилката? Макар и повредена, тя представлявала ценен и славен трофей. Наред с оръдията и знамената, със знатните и незнатните пленници, Пьотр заповядал да я покажат на 21 декември 1709 година по време на тържественото влизане на руската армия в Москва. Както вече знаем, триумфът може да бъде видян на гравюрата на Пикарт. В напечатания списък всеки елемент от триумфалното шествие бил означен със съответен номер. Носилката е с номер 14. За това как е била показана на московчаните, между летописците възникнал спор. Волтер, опитвайки се да примири двата факта – сериозната повреда на носилката и транспортирането ѝ по древната столица на московитите, - пише, че носилката е била поставена на специална носеща платформа. А духовникът на краля Нордберг, участник в събитията, с нарочна бележка подчертава, че господин дьо Волтер не е прав: в поправената носилка, както се полага, впрегнали два коня.

Много трофеи от Полтавската битка Пьотр наредил да бъдат поставени в Оръжейната палата на Московския кремъл. Носилката също. Но каква е нейната съдба? Доста често ни се случва да четем, че кралската носилка е била извадена от колекцията и унищожена през 60-те години на миналия век. Но не трябва да прибързваме и да се възмущаваме веднага от „съветското варварство“. Това, което било изгубено преди половин век, наистина се пазело в трофейната експозиция на Кремъл под името „Носилката на Карл“, но ни най-малко не съответствало нито на описанията на съвременниците, нито на изображението на Пикарт. Това, както виждаме на снимка от 1893 година, е някакъв открит преносим стол с крака и ръкохватки. Носели го слуги, а когато било нужно, го поставяли на земята. Жалко, разбира се, че в запустението дървоядът проял този преносим стол, а след това бил изваден от колекцията, но това не е носилката на Карл. Според работници в Централния архив за древни документи има описание на вещите, които били унищожени по време на страшния пожар в Кремъл през 1737 година. Там се споменава и носилката на Карл XII.