ИЗТОЧНИК: ДИЛЕТАНТ
ПРЕВОД ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ
Кредитна организация с функции на пълноценна банка се появява в Италия през ранната 1407 година.
Лихварството се споменава още в Стария Завет. А услугите за „конвертиране на валута“ се появили едновременно с появата на монетите. Но с този бизнес се занимавали отделни частни лица. Едва през XV век група сарафи от Генуа решила да се обедини в особен съюз, наречен Дружество „Сан Джорджо“. Още преди това тези хора били наричани „банкери“ (думата „банка“ произлиза от италианската дума „banco“ – пейка, върху която сарафите излагали асортимента от предлагани монети за обмен).
С разрешение на властите на Генуа Дружеството „Сан Джорджо“получило правото да приема за съхранение частни парични вноски, да дава кредити, а също така да прави преводи на парични средства в други държави. Всички операции се записвали в счетоводни книги. Така се появила първата в света банка.
Вносителите в банката на Генуа имали късмет: основателите на Дружеството „Сан Джорджо“се оказали не алчни за бързо забогатяване търгаши и не авантюристи, готови да рискуват необмислено с чужди средства. Според устава на банката всички важни решения се вземали от четирима консули. Този „съвет на директорите“ преценявал риска от вложенията и надеждността на предлаганите заеми.
Едновременно с това акционерите се стараели да привлекат за консули представители на най-влиятелните семейства в Генуа. Това осигурявало веднага покровителството на местната олигархия.
Грамотните инвестиции и полезните връзки помогнали на банката „Сан Джорджо“да натрупа за кратко време огромен капитал. Едни от най-доходните вложения били вложенията в генуезките колонии и фактории в Крим.
Запазилите се на полуострова впечатляващи крепости са построени включително и със средства на първата в света банка. За по-ефективно управление на инвестициите се създавали филиали. Един от най-важните филиали се намирал в Кафе (днешната Феодосия).
С нарастването на влиянието и могъществото на банката властите на Генуа ѝ поверявали управлението на цели провинции, принадлежащи на републиката. По-конкретно банкерите взели под административен контрол остров Корсика. А техните емисари основали за полза на делото през 1492 година град Аячо – бъдещата столица на острова и роден град на Наполеон Бонапарт.
Скоро банката „Сан Джорджо“си спечелва репутацията на най-надеждното място за съхраняване на капитали. По това време колосалните ресурси на кредитната организация заставяла множество короновани особи в Европа, нуждаещи се належащо от пари, да се обръщат към банката за кредити. В замяна на това кралете и принцовете предлагали всевъзможни привилегии или давали правото за събиране на данъци в подвластните им територии.
Най-известни клиенти на банката
Изабела Кастилска (1451−1504)
Кралица на Кастилия и Леон. Бракът ѝ с Фердинанд II Арагонски позволил да обедини Испания и да създаде велика държава.
Христофор Колумб (1451−1506)
Генуезки мореплавател. Намирайки се на служба при испанските монарси, осъществил няколко експедиции до американския континент.
Карл V Хабсбург (1500−1558)
Крал на Испания, император на Свещената Римска империя. В средата на XVI век бил най-могъщия владетел в Европа.
Невероятните доходи позволили на акционерите от Дружеството „Сан Джорджо“да купят една от най-разкошните сгради в Генуа, където била разположена главната кантора на банката.
Към началото на XVI век вече не генуезките банкери търсели дружбата на влиятелни сеньори от Европа, а емисари на монарсите се умилквали около сътрудниците на банката, стремейки се да получат кредити при изгодни условия. От решението на консулите на кредитната организация зависели съдбите на цели държави и династии.
Но неумолимият ход на времето се оказал по-силен от многомилионните капитали. Икономическата активност с времето се преместила в Северозападна Европа. А точка на най-първата банка по ирония на съдбата поставил Наполеон. След завземането на Генуа през 1805 година той конфискувал всичките ценности, а банката ликвидирал.