Отпреди година–година и нещо, та дали не и повече - не помня, започнах един личен проект: да публикувам в моята интернет библиотекана едно място в текстов формат всички документи, свързани с живота и дейността на Васил Левски, които успея да открия.
Публикуваното досега може да видите тук: Библиотека на Павел Николов – Васил Левски.
Едновременно на части, последователно, всичко това се публикуваше и в моя блог.
След горепосочените публикации продължавам с публикуването на писма на съвременници на Левски, които по някакъв начин – по-малко или повече - засягат живота и дейността на Апостола.
Писмата са представени според книгата на Димитър Т. Страшимиров „Васил Левски. Живот, дела, извори – II том“, София, 1929 г.
В началото давам номерацията на всеки съответен документ, както е дадена от Страшимиров в книгата му; бележките под черта са също негови.
(Павел Николов)
№ 352
Раковски до българския народ
1 август 1862 г.
Мили братя българи!
Време дойде вече и ние да съкрушим тежкото иго на нашите мъчители неверни, турци! Що е нашият живот в това безчестно робство? Не е ли всегдашна тежка тегота? Коя мила добрина имаме под това люто османско владение? По-добре, братя, една сладка маломинутна за свобода смърт, а не дълговечен рабски живот под тия безчеловечни турски мъки!
Ставайте, братя, на оръжие, мало и голямо, за нашите мили свобода и независимост! Турското царство вече пропада. Тия са вече изгубили военния дух, тия са се [от]дали на разслаба и разкош, тия са изсиромашели и оголели; нямат вече сребро и злато; тяхното число сравнително с нас е нищожно; тия не могат в една нужда да съсредоточат на едно място значително число войнство. Пример да бъде нам Херцеговската и Черногорската война - те нищо не могат да сторят толкова време! Що стоим, българи? Закога чакаме? Европа и цял просветен свят са разположени да съдействат за нашата свобода, но трябва ние да почнем и да покажем, че сме наистина достойни за свобода. Трябва да покажем, че в нашите жили тече още старобългарска юнашка кръв и че мъчителите не са я съвсем изпили! Турците сами проповядват явно падението си и готвят се от първия удар да бягат в Азия.
Един всеобщ и силен удар ще реши нашата славна бъдещност, като разгони и изтреби мръсните кръвници мюсюлмани от нашите предели! Докога, братя, вече да търпим безчестие, грабителства, убийства и тежки угнетения от турската зверска неверност? Ето вам Балканският полуостров в огън [е] запален. Нашите единородни и единоверни братя и съседи, всички на оръжие храбро и победоносно бият, секат и [из]требват общия неприятел, стария кръвник турчин? Може ли да бъде и за нас по-добро друго благо време от това? Нека никой не мисли, че свобода се добива без кръв и без скъпоценна жертва! Нека никой не чака от другиго да го освободи. Нашата свобода от нас зависи! Нека всеки запише дълбоко в сърцето си за свят възторжена реч - свобода или смърт, и с пламенен меч да върви в бойното поле под знамето на непобедимия Български лъв; а Божа всесилна десница нам ще помогне! [1]
Народний войвода
Г. С. Раковски
„Из миналото“ - под редакцията на
П. С. Кършовски, кн. I, № 39, стр. 203
Н.Б.II.А., п. 87., №7 771а,б
1.Мисълта на Раковски беше да поведе своите легионери, между които е и Левски, като голяма чета през сръбската граница, да хване Балкана и да разбунтува цяла България със сборен център Търново. Разочарованието дойде по външни политически причини и планът се осуети. Тази несполука и зависимост от каприза на външните въздействия, повторени и по-подир, за които Левски неведнъж споменава в своите писма, образуват непосредствения изтоник, като ни дават и фактическата база за онова преобразувание в метода на революционната борба, което съставлява същината за голямото име на Апостола в недавнашната ни политическа история.
(Следва)