ИЗТОЧНИК: ДИЛЕТАНТ
ПРЕВОД ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ
“Има като котката девет живота – тази поговорка не е вярна. За котката би било по-правилно да се каже – това същество има девет живота като човека“.
Човекът може да понесе много – много повече от това, което си мисли. Арести, доноси, наказателни забои, болнични легла. Почти двадесет години Варлам Шаламов води битка за правото си на живот и е уверен: човекът е по-издръжлив от всяко друго животно. Един от вариантите на автобиографията си той озаглавява „Моите няколко живота“ – Шаламов ги имал не по-малко от деветте на котката.
КОТКАТА М╠ХА
Шаламов се отнасял с котките търпеливо. Той обичал да разказва, че даже на знамето на Спартак била изобразена котка – символ на независимостта, спътничка на римската богиня на свободата Либертас. „Хората са на километри от котките, но вие можете да бъдете котка“ – казал веднъж Шаламов на своята приятелка Ирина Сиротинская. Висша похвала от неговите уста.
Шаламов нямал по-близко същество от черната котка Мỳха. Тя живяла с писателя до средата на 60-те години. Сложни времена: развежда се със съпругата си без възможност да живеят отделно, бедност, проблеми със здравето (обаждат се колимските времена), живот в периферията на литературния свят. Отдушник били вечерите в малката стаичка: Шаламов пишел на масата, а Мỳха мъркала на коленете му.
Мỳха била самостоятелна котка. Тя изскачала навън през отворения прозорец и се връщала когато сметне за нужно. Но веднъж Мỳха не се прибрала. Шаламов я търсел навсякъде – напразно. След няколко дена научил, че работниците, които поправят тръбите на двора, намерили умряла котка и я заровили в земята. Шаламов помолил да изровят Мỳха. Работниците отначало се присмели на стария чудак, но после все пак му помогнали. Писателят взел любимката си у дома, простил се с нея, измил я и я погребал на друго място. Не се знае какво е станало с Мỳха. Шаламов мислел, че е „застреляна от някой генерал“.
Борис Лесняк – който се запознал с Щаламов в колимската болница – снимал няколко пъти своя приятел с Мỳха. Лесняк си спомня: „Тази снимка с Мỳха муха имаше между другото няколко дубъла. На един от тях Мỳха излезе някак си с двойни очи. Варлам Тихонович беше много заинтригуван. Не можеше изобщо да разбере как се е получило това. А на мене подобно неразбиране ми се струваше забавно – при неговата разностранност и гигантска ерудиция“.
КОТКАТА НА РАЗДОРА
През 1962 година в списание „Новий мир“ излязла повестта на Александр Солженицин „Един ден на Иван Денисович“. Публикацията прославила името на автора по целия свят. Лидия Чуковская си спомня, че Анна Ахматова казала: „Тази повест тряб-ва да про-че-те и да научи наизуст всеки гражданин от всичките двеста милиона граждани на Съветския съюз“.
Шаламов също оценил високо повестта. В писмо до Солженицин той говорел за художествените достойнства на „Един ден...“, за успешните образи на героите. Шаламов нарекъл повестта достоверна, но с известни уговорки. Изобразявайки подробностите от лагерния бит, Солженицин допуснал няколко засечки. Така например Шаламов не може да разбере защо му е на главния герой лъжица. В истинския лагер от нея нямало нужда: супата била толкова рядка, че можела да се изпие от края на паницата.
Още едно недоразумение: в санитарната част, където попада Шухов, „даже мишки не драскаха – беше ги изловил до една болничният котарак, за това поставен“. Шаламов коментира без заобиколки: в лагера не може да има котарак – непременно ще го изядат.
Пет години след публикуването на „Един ден...“ и две години след смъртта на Мỳха Шаламов пише разказа „Безименната котка“. Водейки сякаш полемика със Солженицин, той разказва за една ранена котка в арестантската болница, която оживява, укрепва и избавя отделението от плъховете. Но идиличният живот на котката и двете ѝ котенца не продължава дълго: криминалните ги сваряват на супа. Третото безименно коте, което попада при един рибар, скоро също ще намери гибелта си.
А за себе си Шаламов пише, че през целия си живот не е убил „нито една птица, нито едно животно“. Той мразел лова и казвал, че баща му – заклет ловец – така и не успял да го свикне с него.
Като резултат между Шаламов и Солженицин минала черна котка. Когато Шаламов се отрекъл от западните публикации на „Колимски разкази“, заявявайки, че животът „отдавна е снел тематиката им от дневния ред“, Солженицин отсякъл: „Умря Шаламов“. На свой ред Шаламов наричал Салженицин „занаятчия“ и „оръдие на студената война“.
От 1979 година Варлам Шаламов живее в дом за стари хора и инвалиди. Умира през 1982 година в пансион за хора с хронични психични заболявания.