Отпреди година–година и нещо, та дали не и повече - не помня, започнах един личен проект: да публикувам в моята интернет библиотекана едно място в текстов формат всички документи, свързани с живота и дейността на Васил Левски, които успея да открия.
Публикуваното досега може да видите тук: Библиотека на Павел Николов – Васил Левски.
Едновременно на части, последователно, всичко това се публикуваше и в моя блог.
След горепосочените публикации продължавам с публикуването на писма на съвременници на Левски, които по някакъв начин – по-малко или повече - засягат живота и дейността на Апостола.
Писмата са представени според книгата на Димитър Т. Страшимиров „Васил Левски. Живот, дела, извори – II том“, София, 1929 г.
В началото давам номерацията на всеки съответен документ, както е дадена от Страшимиров в книгата му; бележките под черта са също негови.
(Павел Николов)
№ 368
Отец Михаил (Мартирия) до Панайот Хитов
Брате войводо Панайоте,
и ти брате Цеко, и всички българи,
Прощавайте завинаги, защото няма вече да ме видите, защото отивам на [добро]волно страдание на турците в ръцете, за да обезбедя сиромашките попове и калугери в турската държава, които страдат заради мен. Имам верни известия, които ми казват, че видят ли турците непознат поп или калугер, водят го в конака и много го разпитват дали не съм аз. Па затова ще ида, че да не влачат сиромашките попове и калугери по конаците. Аз, братя мои, и да умра за народ и правда, ако и да не би още това [да] правя, но сега изгубих надежда от всяка една страна, освен от Бога, а и самите вие не сте съгласни. Затова и ще завърша онова, което съм длъжен да направя кога да е, ако ще Господ Бог Исус Христос. А вие, братя, бъдете съгласни и трудете се за вашите братя и деца; слушайте Блазнавац Миливой, онзи разумен човек доволно. И аз бих го слушал, но слушам Бога и трябва аз напред да пролея кръв за вяра и народ, и да не съм ви на път, да се боите да дадете да бъда княз български, а вие не щете, и да ви не обърквам плановете. Сега ви е от мен на всички страни пътя отворен, срещнете народите си. Аз отивам пред престол Божи и ще да се моля Богу за вас и за православните народи. Амин, да го прочитате всинца проповедник [1] .
Свето Христово Евангелие
Мартирия Михаил Ћоревич
5/101868
Н.Б.II.А., п. 61.№ 8192
Това писмо е от калугера отец Мартирия, който беше изпратен от военния министър Миливое Близнавац в 1868 г. к[ог]ато отивах от Белград за Букурещ да убеждавам X. Димитър да не вдига въстание. Горепоменатият Мартирия е родом от Берковица по негову осну на мене разказвания, но отколе време са се преселили в Сърбия [2].
БЕЛЕЖКИ
1.Писмото е адресирано: Войвода Български господин Панайот, господин Цеки и на всички българи в Белград.
2.Бележка от Панайот Хитов на обратната страна на писмото.
(Следва)