Отпреди година–година и нещо, та дали не и повече - не помня, започнах един личен проект: да публикувам в моята интернет библиотекана едно място в текстов формат всички документи, свързани с живота и дейността на Васил Левски, които успея да открия.
Публикуваното досега може да видите тук: Библиотека на Павел Николов – Васил Левски.
Едновременно на части, последователно, всичко това се публикуваше и в моя блог.
След горепосочените публикации продължавам с публикуването на писма на съвременници на Левски, които по някакъв начин – по-малко или повече - засягат живота и дейността на Апостола.
Писмата са представени според книгата на Димитър Т. Страшимиров „Васил Левски. Живот, дела, извори – II том“, София, 1929 г.
В началото давам номерацията на всеки съответен документ, както е дадена от Страшимиров в книгата му; бележките под черта са също негови.
(Павел Николов)
№ 370
Христо Ботев до Иван Драсов
... Пиша ти, приятелю, че аз останах тука (Букурещ) с намерение да стана учител на българското училище; но силно се излъгах. Достигнах до такова жалостно положение, което не мога ти описа. Живея съвършено бедно, дрипите, които имах, се съдраха и мене ме е срам да изляза деня по улиците. Живея на самия край на Букурещ в една вятърна воденица заедно с моя съотечественик Васил Дякона. За препитанието ни не питай, защото едва на два-три дена намираме хляб да си уталожим глада... Тези дни мисля да държа сказка в читалището „Братски любов", но как ще да се явя, не зная! При всичкото това критично положение, аз пак си не губя дързостта и не изменям [на] честното слово... Приятелят ми Левски, с когото живеем, е нечут характер. Когато ние се намираме в най-критично положение, то той и тогава си е такъв весел, както и когато се намираме в най-добро положение. Студ, дърво и камък се пука, гладни от два или три дни, а той пее и се весели. Вечер, дордето легнем, той пее; сутринта, щом си отвори очите, пак пее. Колкото и да се намираш в отчаяние, той ще те развесели и ще те накара да забравиш всички тъги и страдания. Приятно е на човек да живее с подобни личности!... [1]
.Из „Биографията на Хр. Ботев“
Захари Стоянов, стр. 139, 1888 г.
БЕЛЕЖКИ
1.Писмо на Хр. Ботев до Ив. Драсов. Не притежаваме оригинала. Изобщо в Народната библиотека нямаме нищо от кореспонденцията на Ботев. Архивът на великия поет се намира в частни ръце и докато той не се откупи и не се получи достъп за всички научни сили в страната, няма да имаме пълно осветление върху истинските отношения между Ботев и Левски и въобще върху действителната политическа дейност на Ботев.
(Следва)