Отпреди година–година и нещо, та дали не и повече - не помня, започнах един личен проект: да публикувам в моята интернет библиотекана едно място в текстов формат всички документи, свързани с живота и дейността на Васил Левски, които успея да открия.
Публикуваното досега може да видите тук: Библиотека на Павел Николов – Васил Левски.
Едновременно на части, последователно, всичко това се публикуваше и в моя блог.
След горепосочените публикации продължавам с публикуването на писма на съвременници на Левски, които по някакъв начин – по-малко или повече - засягат живота и дейността на Апостола.
Писмата са представени според книгата на Димитър Т. Страшимиров „Васил Левски. Живот, дела, извори – II том“, София, 1929 г.
В началото давам номерацията на всеки съответен документ, както е дадена от Страшимиров в книгата му; бележките под черта са също негови.
(Павел Николов)
№ 372
Филип Тотю до Панайот Хитов
Александрия,16 януари 1869 г.
Господи Панайот Хитов в Белград
Днес ида с настоящето да ви поздравя и да ви явя, че аз, като дохождах лятото при вас и разговаряхме за много работи, като се върнах тук, уловиха ме и ме арестуваха спред както ви е познато; и заради това не можах да изпълня онова, което ви бях обещал.
Днес, като се изпълни определеното време на ареста ми, според тяхната политика ме освободиха и ми казаха да живея тука и да не се отхвърлям никога от тях. Аз на това не можах да им отговоря нищо, но само им казах, че ще ви дам отговор след един месец. Само и само ми беше намерението да се споразумея с вас! След това отидох при сръбския консул и му казах: господине, аз стоях 5 месеца затворен; според че ви е познато, аз сега нямам препитание, какво трябва да правя? А той ми отговори така: че аз ще пиша на правителството в Белград и вие [ще] пишете на Панайот, и вижте какво ще ви отговори. После за вашето препитание е лесно. Затуй ще те моля, колкото е възможно по-скоро, да ми отговориш.
Аз, като се върнах от града ви, щом пристигнах в Букурещ, отидох право при консула и му обадих, че ме търсят строго да ме уловят. После той ми каза да не се боя - и да ме уловят, [то ще е само] за 2-3 дни [и] той ще ме освободи. Но според политиката, както отиваше по онова време, не можа да ме освободи и тъй аз си търпях до определеното време.
Откакто са ме освободили, стана 2-3 пъти да ме викат от гръцкото консулато и от други още, но аз не съм до днес отишъл, ни отговорил някому. Затова моля ви - отговорете ми, колко [то се може] по-скоро да се споразумеем двамата, за да знаем какво [ще] правим. Да не се омотаем в нещо, че после не [се] знае краят му какъв ще излезе. Друго като нямам по-ново, оставам завинаги ваш приятел.
Филип Tome
Поздравете, моля ви, господин Йордан Н. Попов от страната ми и му кажете да проща(ва) за писмото, дето не съм му писал.
Същия
За господин Панайот Хитов в Белград [1]
Н.Б.II.А., п. 63. № 8597
БЕЛЕЖКИ
1.Адрес.
(Следва)