ИЗТОЧНИК: ДИЛЕТАНТ
ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ
Как са свързани варварските военни традиции с образа на средновековното рицарство?
Рицарите са една от най-популярните теми в историята: статутът и битът им в средновековна Европа са били обсъждани винаги, а етичните и моралните представи за това съсловие често се идеализирали. С годините било разсеяно огромното количество митове и догадки, свързани с европейските рицари. Но и до ден днешен съществуват редица спорни въпроси, които имат пряко отношение към знатните войни. Например произходът на това явление в обществения живот през епохата на Средните векове.
Къде са корените на рицарството като съсловие? А и как самите те са се отнасяли към своето минало?
Качества на рицаря и идоли за поклонение
На върха на разцвета на рицарството, през XII век, знатните войни смятали, че родословието им води началото си от графовете на Карл Велики. Също така често се споменавали в семейните истории на рицарите франкските войни от епохата на Меровингите. Особено силно това се проявило по време на кръстоносните походи: средновековните автори намирали връзка между суровостта и справедливостта в боя на франкските бойци и деянията на рицарите на кръста в Светата земя. „Песен за Антиохия“ разказва подобна история.
Кръстоносци слизат на брега
Обръщането към античното наследство дало своите плодове – съчиненията на Тацит помагали до голяма степен да се задълбочат „корените“ на рицарството. Военният елит на ранното Ново време си намерили други предци – древните германци. Техният традиционен начин на живот, представите им за войната, доблестта и предаността им на делото повлияли на на културата на койнните войни в средновековна Европа. Можем да кажем, че на германциите не им достигало малко, за да бъдат като рицарите: явно не им достигало чувство за мярка и порядъчност. Макар че и тази теза по отношение на отделни представители на рицарското съсловие може да се оспори.
Варварски традиции
Но ние по никакъв начин не трябва да се ограничаваме само с древните германци. Имало и друг културен пласт: в рицарския епос се виждат и келтски традиции.
В знаменитото си съчинение „Записки за галската война“ Гай Юлий Цезар отбелязва особената храброст на галите, която превъзхождала най-добрите бойни качества на германците. Страбон също пише за храбростта и военната страст на келтите. Но към 52 година палмата на първенството получават германците като най-неистови и смели врагове на Рим и на армията на Юлий Цезар.
Гай Юлий Цезар и Верцингеторикс
Античните автори посочили една характерна черта на войнствените варвари: до, те наистина са храбри, но също така в действията им имало много перчене и безразсъдство. И разбира се, влечение към разкоша и украшенията. Знаменитият пълководец различавал при галите две уважавани прослойки на населението: друиди и конници. Конниците се занимавали само с война. Главният критерий за техния статут били бойната доблест и бойната храброст.
Луи IX начело на кръстоносците
Образът на германците в римските исторически съчинения бил по-брутален. Техният живот се състоял само от лов и война. Истински показател за доблестта и смелостта на германците било това колко далече живеят техните съседи от германските селища. Колкото повече е страхът, толкова по-далече са съседите. Макар че са гостоприемни и целомъдрени, те живеят в горда самота. Основният им доход са набезите и войната. С домашното стопанство и обработката на земята се занимават робите, жените и децата. Разбира се, и Тацит, и Цезар идеализират германците. Войната не можела да продължава вечно: лова заменяли широки маси с ястия, алкохолни напитки и веселие. Постоянното пиене и чревоугодничеството е по-скоро занимание за върхушката на племенната организация. Свободните членове на общината живеели в умереност и заедно със зависимите категории население в германските села, докато не получавали правото да носят оръжие или докато авторитетът им в обществото не нараснел.
Завръщане от поход
Търсене на отличия
Оръжието е получени и да го загубиш, означава смърт. Най-голям позор за германския войн. Следващата стъпка е влизането във военното подразделение. Състезание по сила и клетва, след което идва ред на получаване на звание от вожда. Но все пак главният критерий в отбора е знатността и доблестта. Положението в обществото, престижът на семейството, репутацията и заслугите на бащата войн – всичко това влияе на положението на новоизпечения войник. Той трябва да съответства на равнището на храброст и доблест, които проявява неговия вожд. Да се излезе от боя, като се остави на бойното поле водача на бойната част, е позор и непростимо нещо.
Битка на римляните с германците
Как да се издържа бойното подразделение? Разбира се, с добра заплата и част от плячката, коне и обилни пиршества.
Въпросите за кръвните родствени отношения се решавали по определен задължителен ред. Войните никога не пренебрегвали честта на семейството. Подобни характеристики могат да се отнесат и към рицарските семейства през Средновековието.
Кавалерията на Карл Велики
Равносметка
Начинът на живот на германците не претърпял значителни промени и към края на античната епоха. Засилвал се само импулсът: германските орди браздели стремително територията на Римската империя през III-IV век. Римско-германският синтез набирал обороти. Християнството също поставило своя отпечатък върху обществения живот на германските племена и първите варварски кралства, но представите за войната и бойните традиции останали по същество непоколебими. Епохата на Карл Велики и времето на образуването на Свещената римска империя явно показали приемствеността на конното опълчение на дохристиянските предци. Влиянието на военния ред на варварите върху културата на средновековноот рицарство не подлежи на никакво съмнение.