Отпреди година–година и нещо, та дали не и повече - не помня, започнах един личен проект: да публикувам в моята интернет библиотекана едно място в текстов формат всички документи, свързани с живота и дейността на Васил Левски, които успея да открия.
Публикуваното досега може да видите тук: Библиотека на Павел Николов – Васил Левски.
Едновременно на части, последователно, всичко това се публикуваше и в моя блог.
След горепосочените публикации продължавам с публикуването на писма на съвременници на Левски, които по някакъв начин – по-малко или повече - засягат живота и дейността на Апостола.
Писмата са представени според книгата на Димитър Т. Страшимиров „Васил Левски. Живот, дела, извори – II том“, София, 1929 г.
В началото давам номерацията на всеки съответен документ, както е дадена от Страшимиров в книгата му; бележките под черта са също негови.
(Павел Николов)
№ 439
Панайот Хитов до своята дружина в Сливен
Любезни ми братя и дружина
в Сливен!
Лятото ви писах, че в писмото ви молех да изпратите с приносящият на писмото ми един от вас. когото намерите за способен, за да се договорим за моето питане. Но вие за жалост само ми кзахте, че сте говорили и повече нищо! Това и аз го зная, че е така, но не е възможно така да бъде. Вие трява да се съберете и да се договорите заедно с онези, които ви донасят писмото ми, и заедно с тях да кажете, че сте съгласни на едно мнение. Беше ми много чудно, като ми казаха, че не сте дошли, но сте казали, че аз ви знам. То е така и аз съм уверен, че вие винаги сте били готови, но сега трябва по друг начин да се работи, ако искаме по-сигурно да постигнем целите си. Затова не сме могли да напреднем, защото градовете не са били в споразумение помежду си. Знаете, че на 67-мо лето искахте да захванем работата, но аз не склоних за това, защото видях, че вие от Сливен мислехте, че щом вземем Сливен, ще падне Турското царство! Но не е така, братя. Трябва на един път и Сливен, и Търново, и Видин, и София, и Филибе, и Габрово, и Ямбол и пр. и пр. да се повдигнат, на един път. Затова ви моля да сте юнаци и както ви знам, че сте били искрени синове на милото ни отечество. Досега от нашия славен град Сливен никакво издайство и предателство не е станло и аз в толкова разстояние (време) преживях все около Сливен, и даде Бог и зиме, и лете по тези мили прели, както ви е познато, с малка дружинка пет-шест години не можаха турците ни с низами, нито с казаци и потери - турци и българи нищо, казвам, не можаха да ми сторят, и то защото имах добри приятели, а и добре се чувствах, както и сами знаете... Но да оставим старото и да се захванем и да гледаме по-здраво и по-юнашки. Затова ето сега ви казвам, че трябваше да отберете от Сливен един или двама и да дойдат с приносящият на това писмо, заедно, който устно ще да ви разкаже къде ще ви заведе и да се договорите, аз ще очаквам отговора ви. Ако кажете всички заедно да дойда - аз ще дойда, ако ли не, ще гледам да се захвана с друга работа...
Братя! Гледайте както трябва да се работи. Трябва план да се направи за събиране на пари и хора, а това лесно може да бъде, като имаме достойни мъже, т.е. юнаци. То може ето как: първо и първо всеки юнак трябва да си купи пушка и барут и да си направи фишеци, да бъдат измерени на пушката му и да има други войнишки потребности. Подир това да се гледа как ще се съберат на едно място. А ето как най-лесно: да гледате около Петровден, защото тогава е пълна планината със стока, а вие, сливнелиите, да гледате да оправите да става панаир два пъти, както е по Гергьовден да бъде и на Петровден, пак така на панаир най-лесно можем да се съберем и можем от всяко място да повикаме хора да дойдат с конете си и с оръжието си, така ще наредим и по други места. Ето така, братя, като имаме достойни синове на отечеството, всичко е лесно, т.е. такива хора, които освен отечеството да не жалят нито живот, нито имот! Защото който това прежали, той е готов да направи всичко. Братя сливненци! Вие трябва да се запознаете с Шумен, който е най-опасен град за нашето освобождение. В него трябва да имаме достойни хора, за да могат да го запалят и да изгори топханата с топовете, а и жепхането, и то преди да захванем боя, и това ще бъде от голяма полза за нас. Още един такъв град има, а той е Битоля (в Македония), но и за него ще приготвим хора да постъпят по същия начин. Уверен съм, че вие и по-добри планове знаете, но не мога да замълча и да не ви напомня - извинете! Така също съм уверен, че знаете как ще приготвите селачите и пр. и пр. Друго - като ви изкарват по лов, трябва да се обучавате на нишан и да си правите фишеци, после трябва да гледате селитра и тукюрт да имате всеки път, че то лесно ще направим барут. Да даде Бог това мое писмо да ви намери здрави и весели и с разпалени сърца. Юнак никога не трябва да се отчайва, защото юнашкият закон казва: че когато не се отчайва юнакът, той тогава добива дързост и лъвско сърце и излиза против неприятеля си свободен и го побеждава.
Да ви кажа още няколко речи от миналите времена. През 1828 г., като дойдоха руските войски до Едрене (Одрин), с тях имаше и българи волентири [1] около 20 000, които колеха турци, разпаряха кадъни и се гощаваха с гайди. Руските войски седяха цяла зима в България. Където имаше чорбаджии, отидоха при турските големци да искат да купуват мушии и да печелят пари, а башибозуците волентири като хаджи Александрия, който е и сега (мисля жив в Сливен) и други с него вземаха турските кадъни и ходеха с тях по баните. Но за жалост на никого не дойде наум да каже: хайде да отидем братя, на какво остана нашият народ. И като видяха, че русите се връщат, тогава им дойде наум да плачат и да молят руските големци. Но всичко беше вече напразно, защото договорът беше свършен... А това, което пише Раковски, че Дибич (руски генерал) искал да обърне топовете да ги бие, не е истина, само нямам време да ви пиша по-пространно: на нас никой не ни е крив освен ние сами, българите, защото не щем да станем и да освободим отечеството си - мила България. От това се вижда, че ние не трябва да губим време, всичко зависи от вас, само гледайте да се приготвите.
Като ви поздравявам най-искрено, желая ви добро здраве.
Ваш съотечественик Панайот Хитов
Белград, 23 ноември 1871 г.
H.Б.ILA., п. 61. № 8243
Арх. т. I, № 1, стр. 97
БЕЛЕЖКИ
1.Доброволци.
(Следва)