Преди няколко дена споменах във Фейсбук за Ива Дзаники (род. 1940 г.), която ще пее на тазгодишното издание на „Санремо“ и припомних на аудиторията една много древна нейна песен (от 1971 г.): “Белият бряг, черният бряг“ („La riva bianca, la riva nera“).
Тогава се сетих за старата традиция да пускам в блога си понякога (преди време беше по-често, сега от дъжд на вятър) по някоя песен с превод.
Тъй като все пак съм (поне по диплома) специалист по литература, мога да кажа преди всичко няколко думи за текста.
Текстът на песента е особен по форма, драматургичен, защото е всъщност диалог между двама мъже.
Двамата живеят съвсем близо един от друг, земляци са, съседи, дето се вика: единият е от единия бряг на реката, другият - от другия, но между двата бряга по речното течение минава границата, а наблизо се води бой за тази граница, а наблизо „пее картечница“.
Но въпреки това двамата разговарят помежду си, защото просто са напуснали завинаги пътя на войната и са поели по пътя към вечността.
Ето я песента с мой скромен превод от италиански.
|
|