ИЗТОЧНИК: DISGUSTING MEN
ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ
Група учени от Канада, САЩ, Естония и Китай публикуваха детайлно изследване по въпроса, който отдавна измъчва научната общественост – как работи човешкият мозък, намиращ се на прага на смъртта.
Учените разгледали уникалния случай на 87-годишен мъж, който починал точно когато му правят електроенцефалограма, и стигнали до извода, че предсмъртната активност на мозъка преминава като в състояние на сън или медитация.
Изследването е публикуванов списание „Frontiers in Aging Neuroscience“. Случаят с възрастния пациент е наистина уникален – 87-годишният мъж страдал от силна епилепсия, поради което се намирал под постоянно ноблюдение и бил включен към апарат EEG 24/7.
В един момент сърцето на мъжа спряло и той починал, като по този начин бил даден на учените фантастичен по своята рядкост материал – електроенцефалограма на мозъка преди, в момента и след смъртта. Група изследователи започнали да проучват откъса от тридесет секунди, когато сърцето още биело и когато спряло.
Водещият автор на разработката Аджмал Земар пише, че особено активни преди смъртта били мозъчните гама-вълни, участващи при сънуването, а също така активиращи се в състояние на медитация или когато си спомняме нещо:
”Посредством генериране на трептения, свързани с възстановяването на паметта или спомените, мозъкът може да възпроизвежда непосредствено преди смъртта спомени за важни жизнени събития. Приблизително това се говореше в съобщения за предсмъртните преживявания на хората. В процеса на анализа ние научихме, че дори когато очите на нашите близки са затворени и те са готови да ни напуснат, мозъкът им може да възпроизвежда най-приятни моменти от миналото“.
Изследователите отбелязват, че да се правят фундаментални изводи все още е рано, защоот случаят е единичен, освен това болният е страдал от епилепсия. Но въпреки всичко има някакъв напредък – например учените успяха да намерят свидетелство за това, че известно време мозъкът е способен да работи координирано дори при нулево кръвообращение.
”Резултатите от нашата научна работа хвърлят предизвикателство към разбирането кога именно завършва животът и поставя важни последствени въпроси като например донорството на органи“