АВТОР: ЮЛИЯ ЛАТИНИНА
ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ
ДО ТУК:
ГЛАВА 1. НАХОДКАТА В НАГ ХАМАДИ; ОТ КОДЕКСА НА БРУС ДО ОКСИРИНХ; ГНОСТИЧНИЯТ ПОДХОД КЪМ СВЕТА
ГЛАВА 2. АПОСТОЛ ТОМА “ЕВАНГЕЛИЕТО ОТ ТОМА“; “ПРОТОЕВАНГЕЛИЕТО ОТ ТОМА“ И ЯКОВ ПРАВЕДНИКА; АРАМЕЙСКИЯТ ОРИГИНАЛ; МЯСТО НА НАПИСВАНЕ: ЕДЕСА; ЖИВОТЪТ И НЕОБИКНОВЕНИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА АПОСТОЛА ЮДА ТОМА; ИСТОРИЧНОСТ
ГЛАВА 3. ЮДА БЛИЗНАКА И ГРАД ЕДЕСА; РЕАЛНИЯТ АПОСТОЛ ТОМА; ЕВРЕИТЕ ИЗВЪН ГРАНИЦИТЕ НА РИМ; ЕДЕСА; ЦЪРКВАТА В ЕДЕСА; ХРИСТИЯНИТЕ И НАЗОРЕИТЕ; ТЕОЛОГИЯТА НА МНОГОЦВЕТНИТЕ ОДЕЖДИ; РЕАЛНАТА БИОГРАФИЯ НА ЮДА ТОМА; ГИБЕЛТА НА АПОСТОЛ ЮДА ТОМА
ГЛАВА 4. ЖИВОТЪТ И НЕОБИКНОВЕНИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА АПОСТОЛ ЙОАН; ДИАЛОГЪТ ЗА ДУШАТА; БИОГРАФИЯТА НА АПОСТОЛ ЙОАН; ЕФЕСКИЯТ ДЪЛГОЛЕТНИК; ЕФЕС; ЕФЕСКИЯТ ПРЕТОР ЛИКОМИД И ЖЕНА МУ; ЕФЕСКИЯТ ТЕАТЪР; ЕФЕСКИЯТ ХРАМ; “ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ” И “ДЕЯНИЯТА НА ЙОАН”; СТРАНСТВАНИЯТА НА ЙОАН; КОНКУРЕНТЪТ; ДРУЗИАНА; ЕВАНГЕЛИЕТО НА ТАНЦУВАЩИЯ ХРИСТОС; МЕТАСТАЗИСЪТ НА ЙОАН; АНАЛИЗ; ”ОТКРОВЕНИЕТО НА ЙОАН БОГОСЛОВ”; PAUL vs JOHN; ТЕОЛОГИЯ; РЕАЛНАТА БИОГРАФИЯ;
ГЛАВА 5. КАК ДЯВОЛЪТ ПОСТРОИЛ ЦЪРКВА НА АПОСТОЛ ФИЛИП; ДЕЯНИЯТА НА ФИЛИП; АКТ ПЪРВИ, ИЛИ ЧЕРПАКЪТ ЧАКА; ОБИЧАИТЕ В ОБЩИНАТА НА ФИЛИП: ВЕГЕТАРИАНКИ С НИКАБИ; ГРАД ОФИОРИМА; ЦАР СОЛОМОН, ВЛАДЕТЕЛЯТ НА ДУХОВЕТЕ; ОФИОРИМА; В КРАЙНА СМЕТКААПОСТОЛ ФИЛИП И ЕПИСКОП АВЕРКИЙ;
ГЛАВА 6. НЕОБИКНОВЕНИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА РАВНОАПОСТОЛНАТА ТЕКЛА; АПОСТОЛ ПАВЕЛ В ПИСИДИЯ”ДЕЯНИЯ НА ПАВЕЛ”; АНАЛИЗ; И ОТНОВО АНТОНИЯ ТРИФЕНА; КАКЪВ Е БИЛ ОРИГИНАЛЪТ НА “ДЕЯНИЯТА НА ТЕКЛА”?;
ГЛАВА 7. ГНОСТИЦИ И ЗИЛОТИ; СОФИЯ И АШЕРА; СЪВЕТЪТ НА БОГОВЕТЕ И НЕБЕСНОТО ВОЙНСТВО; САТАНАТА И ПРОИЗХОДЪТ НА ЗЛОТО; МИСТИЦИЗЪМ; СЪЗЕРЦАНИЕТО НА БОГА И ПРЕВРЪЩАНЕТО В АНГЕЛИ; КУМРАНСНКИЯТ МЕСИЯ; МАРВИН ХАРИС; МОРФОЛОГИЯ НА САКРАЛНИЯ ТРИЛЪР; ЧУДЕСА; АПОСТОЛИТЕ КАТО НОВИ ХРИСТОСОВЦИ; ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ГОИСИТЕ; РЕАЛИСТИЧНОСТ;
ГЛАВА 8. ГНОСТИЦИТЕ И „НОВИЯТ ЗАВЕТ“ „ЕВАНГЕЛИЕТО ОТ ЙОАН“; „QUELLE“; АПОСТОЛ ПАВЕЛ;
ГЛАВА 9. ЕЛХАСАИТИТЕ, ТЕРАПЕВТИТЕ И МАНДЕИТЕ ПРОРОК МАНИ И ЕЛХАСАИТИТЕ; ТЕОЛОГИЯТА НА МАНИХЕЙЦИТЕ; ЕГИПЕТ И СЕКТАТА НА СПАСИТЕЛИТЕ; МАНДЕИТЕ; ХРИСТИЯНИТЕ И НОЦРИМ; ИСУС И НЕГОВАТА РАУХ;
ГЛАВА 10. СЛАВЯНСКИЯТ ЙОСИФ ЮДЕЙСТВАЩИТЕ; ОТ НАЗОРЕИ ДО PASAGINI; ЖИВОТЪТ И УДИВИТЕЛНИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА ЙОСИФ БЕН МАТАТИЯ; “ЮДЕЙСКАТА ВОЙНА“; ТИБЕРИЙ АЛЕКСАНДЪР; СЛАВЯНСКИЯТ ЙОСИФ; ХРИСТОС НА ИМЕ ИРОД; ЦАР ИРОД, АНТИХРИСТЪТ; ВЪСТАНИЕТО НА ЮДА И МАТАТИЯ; ПРОРОК ЦАДОКTESTIMONIUM FLAVIANUM 2.0; УЧЕНИЦИТЕ НА ВЪЛШЕБНИКА; ТРОИЦАТА: ИРОД, ИСУС, ВЕСПАСИАН
В БИБЛИОТЕКАТА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ:
ХИЛЯДОЛИКИЯТ ХРИСТОС: ИСТОРИЧЕСКО РАЗСЛЕДВАНЕ
ГЛАВА 10. СЛАВЯНСКИЯТ ЙОСИФ
ДРУГАТА ВОЙНА
И така, ако отстраним благочестивите добавки, пред нас имаме съвсем друга „Юдейска война“.
В каноничния текст на „Юдейската война“, поправян от поколения цензори, няма нито Исус, нито Йоан Кръстител. Макар че нейната декларирана цел е да разкаже за отделни негодници от „четвъртата секта“, подбудили мирния юдейски народ да въстане срещу римляните, в нея има удивително малко сведения за дейността на тази секта до средата на 50-те години.
За идейния основател на „четвъртата секта“, когото Йосиф нарича в „Юдейските древности“ Цадок, не се говори изобщо, разказът за Понтий Пилат увисва във въздуха; в „Юдейската война“ не се споменава, че „четвъртата секта“ се е сражавала под ръководството на Месия от рода на Давид, и не се казва, че за Месия се обявил и самият Ирод. Там не се споменава даже за въстанието на Теуда!
Напротив, в онази, другата „Юдейска война“ темата за „четвъртата секта“ преминава като червена нишка, както го изисква идеологичният дневен ред на текста. А историята за Ирод, който се провъзгласил за Месия и изклал роптаещия по този повод Синедрион, е основна. Ако за християните падането на Ерусалим било наказание за разпъването на Христос, за Йосиф то е наказание за светотатството, извършено от Ирод. В другата „Юдейска война“ разказът за разпъването на Христос от Пилат заема своето законно ключово място между историята за значките и историята за водопровода.
Необичайното оживление на „последователите на възкръсналия гоис“ се поставя съвсем логично в 44 г., когато Юдея, управлявана от спазващ закона владетел, се връща под непосредствения контрол на омразните китим. В тази „Юдейска война“ се казва пряко, че пророчеството за явяването в израилските земи на Месия, който ще управлява целия свят, „едни свързват с Ирод, други с гоисаИсус, а трети с Веспасиан“.
И ако каноничният текст на „Юдейската война“ рисува картина на религиозно брауново движение, на спонтанен миленаризъм, извиращ от земята, новата „Юдейска война“ подрежда изцяло това движение с разказа за двамата му най-могъщи основатели: “диивя мъж“, който започнал да проповядва по времето на Архелай, и гоиса, разпънат по времето на Понтий Пилат.
Дотук имаме два дискурса за събитията в Палестина в началото на I век.
Единият – излязъл изпод перото на цензурирания Йосиф – описва историята на една ужасна секта от миленаристки революционери. Другият дискурс – „Новият завет“ – разказва за проповедника на любовта и мира Исус Христос, който бил разпънат за няма и нищо от римляните по подбуда на юдеите.
„Славянският Йосиф“ показва, че двата дискурса описват едно и също нещо.
БЕЛЕЖКИ
1.Иосиф Флавий. Иудейская война, 6, 5, 4.
2.Мещерский А. Н. Указ. соч., 6, 5, 4. С. 422.
3.Мещерский А. Н. Указ. соч., 6, 5, 4. С. 62.
4. Robert Eisler. Jesus Messiah. P. 551.
(Следва)