Отпреди година–година и нещо, та дали не и повече - не помня, започнах един личен проект: да публикувам в моята интернет библиотекана едно място в текстов формат всички документи, свързани с живота и дейността на Васил Левски, които успея да открия.
Публикуваното досега може да видите тук: Библиотека на Павел Николов – Васил Левски.
Едновременно на части, последователно, всичко това се публикуваше и в моя блог.
След горепосочените публикации продължавам с публикуването на писма на съвременници на Левски, които по някакъв начин – по-малко или повече - засягат живота и дейността на Апостола.
Писмата са представени според книгата на Димитър Т. Страшимиров „Васил Левски. Живот, дела, извори – II том“, София, 1929 г.
В началото давам номерацията на всеки съответен документ, както е дадена от Страшимиров в книгата му; бележките под черта са също негови.
(Павел Николов)
№ 453
Панайот Хитов до Данаил Хр. Попов
Господин Д. П.!
Приех писмото ви от 21 февруари и разбрах съдържанието му с приключеното писмо заедно. Но за жалост, извинете ме за това, че не можах бързо да ви отговоря по време на болестта, която ме е толкова убила. Не съм в състояние да диктувам и едва сега съм се наканил, като се видях малко по-добре, и то се намирам в шпитала. Но за жалост на 12 март известих се, че е на 6 март пострадал един от нашите търговци, в когото имах много надежда. Много се наскърбих, защото аз му рекох да мине по този път, а не съм в състояние днес да отида да отмъстя заради тежката болест, която вече започва пети месец. Но пак имам надежда да оздравея и за тази света ангелска душа не искам да остана длъжен и ще се отплатя само ако Бог ми укрепи здравето. Но нямам добро известие до каква степен са дошли работите после това събитие, дали се е разплел чорапът нейде. Но сега се отдалечавам от този предмет и моля поздрави Т. К. в Б. Дето ме питаш да не пиша никъде нищо - това писмо, което са ми изпратили чрез вас от Варгуш, то виждам, че не е от мой познат човек. Според тяхното зайсвание уверявам ги, че от тук нататък никому нищо няма да пиша, докогато се видя в предишното си здраве и в отечеството си.
А аз инак [имам] много да им пиша, по причина на болестта не мога.
Засега само ги поздравявам, да бъдат юнаци и никъде никому да не се боят.
Ваш искрен приятел [1]
Н.Б.II.А, п. 62 № 8403
БЕЛЕЖКИ
1.Без дата. Навярно през март или април 1872 г. И без подпис. Писмоот притежаваме като чернова. С друг почерк е отбелязан адрусът върху свободното поле: В Турну Мъгуреле. Господин Д. Попов..
(Следва)