Отпреди година–година и нещо, та дали не и повече - не помня, започнах един личен проект: да публикувам в моята интернет библиотекана едно място в текстов формат всички документи, свързани с живота и дейността на Васил Левски, които успея да открия.
Публикуваното досега може да видите тук: Библиотека на Павел Николов – Васил Левски.
Едновременно на части, последователно, всичко това се публикуваше и в моя блог.
След горепосочените публикации продължавам с публикуването на писма на съвременници на Левски, които по някакъв начин – по-малко или повече - засягат живота и дейността на Апостола.
Писмата са представени според книгата на Димитър Т. Страшимиров „Васил Левски. Живот, дела, извори – II том“, София, 1929 г.
В началото давам номерацията на всеки съответен документ, както е дадена от Страшимиров в книгата му; бележките под черта са също негови.
(Павел Николов)
№ 462
Един хъш до Панайот Хитов
Месец май 9.
Господине,
Първо ви поздравявам, как сме живо и здраво и молим всевишния Бог за вашето добро здраве. Второ. Ние приехме драгоценното ви писмо с неизбежна драгост и разбрахме какво ни отговаряте. Научаваме заради някои наши народни показват пред народа, че са народни. Те са сега пред народа. Тия първите каквото кажат, това става, и се казва, че те били народни предводители, балкански предводители и капитани. Защото знаят да лъжат. А тези, които са заслужили, защото не знаят [да лъжат], на тях не се вярва [1]. А това е господин Стоилко, който е служил кавалерист в Сръбско 7 години. Той казва, че е чист шоп (а он), а ние научаваме, че е нишлия. Както знаете, че всички нишлии са шпиони. А ние научаваме от един наш верен приятел, че през шейсет и осмо лето са предали с господин Тасо на господин Хилю сестрича, който се намира сега на мушия Гърла, близо до Турну Северин. Не само ние виждаме, но всички хъшове са опознали, че тези са шпиони и предават народа.
През 1868 лето са предали 13 души за някои работи, които са заслужили. После са дошли в града. Но преди това са им заповядали да отидат с тях заедно, защото не са били достойни заради тази работа и те не са отишли. После те били вредни, взели са колкото са взели, после са ги намерили и им казали: дайте и на нас или ако не, ще ви предадем на правителството. А онези не са им дали нищо и така са ги предали на правителството, та са ги хванали и са ги запрели в Хапус. Половината от тях са измрели, а половината сега в окната, а! Какво добро очаквате, братя, от такива народни човеци, освен да предават праведния народ.
И научаваме, че е загинал един офицер на сръбски граници. На, не знаем от сръбска страна ли е (граница ли е), или от турска. Не сме известени. И ви умоляваме да ни отговорите по-добре ли сте от болката си, за което ви бях помолил да се потрудите, и пак ви се моля от все сърце да се потрудите, колкото се може. Ако не, да помолите господин Хилю да се потруди за хъшовете, които сме покрусени от всички. И ви умолявам да поздравите всички онези, които ни бяха поздравили, от наша страна.
Оставам с надежда за отговор. Ваш покорен съотечественик.
Недялко Стоянов
Българско читалище Крайова [2]
Н.Б.II.А., п. 61. № 8252
БЕЛЕЖКИ
1.На тях не доверяват.
2.Адрес: Господин Панайот Хитов в Белград.
(Следва)