Отпреди година–година и нещо, та дали не и повече - не помня, започнах един личен проект: да публикувам в моята интернет библиотекана едно място в текстов формат всички документи, свързани с живота и дейността на Васил Левски, които успея да открия.
Публикуваното досега може да видите тук: Библиотека на Павел Николов – Васил Левски.
Едновременно на части, последователно, всичко това се публикуваше и в моя блог.
След горепосочените публикации продължавам с публикуването на писма на съвременници на Левски, които по някакъв начин – по-малко или повече - засягат живота и дейността на Апостола.
Писмата са представени според книгата на Димитър Т. Страшимиров „Васил Левски. Живот, дела, извори – II том“, София, 1929 г.
В началото давам номерацията на всеки съответен документ, както е дадена от Страшимиров в книгата му; бележките под черта са също негови.
(Павел Николов)
№ 463
Данаил Хр. Попов до Панайот Хитов
Т. Мъгуреле, 18 май 1872 г.
Господин П. Хитов! В Белград
Писмото ви от 24. на изминалия април приех навреме и съдържанието му видях. Понеже събранието беше започнало в Букурещ, където присъстваха повече народни представители - отсрещни и тукашни, от които само аз липсвах по причина, че бях останал самичък в дюкяна си и никак не можех да го оставя, за да отида, ако и да ми телеграфира господин Каравелов, понеже беше нужда, за да се намеря там лично. Но аз им отговорих и доказах причината, и така ги уверих, че каквото и да реши събранието по вишегласие, и аз одобрявам. А после това случи се, че след 5—6 дни отиде там братовчеда ми г-н Ангели Брашлянов, когото им препоръчах. И така той подписал протокола заради мен. Също не забавих, но щом приех вашето [писмо], явих им мнението ви — как по причина на болестта ви не можете да отидете, и така одобрявате решенията им. Преди 3 дни приех от В. Левски писмо, в което накъсо ми казва, че всичко станало добре и така по общо вишегласие се решило да се напечатат законите. След някой друг ден, като дойде той същия пак тука, тогава ще ми разкаже всичко подробно, какво се е изработило. Събранието се разотишло.
Тук пак ида в друг предмет и като на познат ми родолюбец дръзвам и ви препоръчвам приносителят на настоящето ми [писмо]. Това момче е от същия ми роден град Плевен, което понеже желае да влезе в някое полезно, като за нас училище правителствено, затова ви моля от страната си бъдете добри и за доброто на народността ни постарайте се да го настаните в някое такова полезно правителствено училище, за да може да се възползва и то покрай вашите посредства и след като си свърши курса, да бъде в полза на отечеството ни. Момчето, както го виждате, е отворено и така вярвам, че ще може да отиде напред в късо време, стига само, Ваша Милост, според познанствата, които имате с висшите правителствени лица, да му пристоите, за да може да влезе в някое такова заведение. И с това навярно ще заслужите освен на един беден единородец, но още повече и на отечеството ни, което се лишава от такива възпитаници. Накрая, като оставам в пълно уверение, че не ще пренебрегнете както моята молба, а още повече и желанието на младежа, понеже познавам вашето родолюбие. И така засега без друго, като ви поздравявам, оставам ваш приятел.
Д. Хр. Попов
Н.Б.II.А., п. 63. № 8625
Арх. т. I, № 8, стр. 158
(Следва)