ХИЛЯДОЛИКИЯТ ХРИСТОС: ИСТОРИЧЕСКО РАЗСЛЕДВАНЕ - ГЛАВА 11. НЕОБИКНОВЕНИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА ЕНОХ / КАК ИСУС ЦИТИРА ЕНОХ

АВТОР: ЮЛИЯ ЛАТИНИНА

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ДО ТУК:

УВОД

ГЛАВА 1. НАХОДКАТА В НАГ ХАМАДИ; ОТ КОДЕКСА НА БРУС ДО ОКСИРИНХ; ГНОСТИЧНИЯТ ПОДХОД КЪМ СВЕТА

ГЛАВА 2. АПОСТОЛ ТОМА “ЕВАНГЕЛИЕТО ОТ ТОМА“; “ПРОТОЕВАНГЕЛИЕТО ОТ ТОМА“ И ЯКОВ ПРАВЕДНИКА; АРАМЕЙСКИЯТ ОРИГИНАЛ; МЯСТО НА НАПИСВАНЕ: ЕДЕСА; ЖИВОТЪТ И НЕОБИКНОВЕНИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА АПОСТОЛА ЮДА ТОМА; ИСТОРИЧНОСТ

ГЛАВА 3. ЮДА БЛИЗНАКА И ГРАД ЕДЕСА; РЕАЛНИЯТ АПОСТОЛ ТОМА; ЕВРЕИТЕ ИЗВЪН ГРАНИЦИТЕ НА РИМ; ЕДЕСА; ЦЪРКВАТА В ЕДЕСА; ХРИСТИЯНИТЕ И НАЗОРЕИТЕ; ТЕОЛОГИЯТА НА МНОГОЦВЕТНИТЕ ОДЕЖДИ; РЕАЛНАТА БИОГРАФИЯ НА ЮДА ТОМА; ГИБЕЛТА НА АПОСТОЛ ЮДА ТОМА

ГЛАВА 4. ЖИВОТЪТ И НЕОБИКНОВЕНИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА АПОСТОЛ ЙОАН; ДИАЛОГЪТ ЗА ДУШАТА; БИОГРАФИЯТА НА АПОСТОЛ ЙОАН; ЕФЕСКИЯТ ДЪЛГОЛЕТНИК; ЕФЕС; ЕФЕСКИЯТ ПРЕТОР ЛИКОМИД И ЖЕНА МУ; ЕФЕСКИЯТ ТЕАТЪР; ЕФЕСКИЯТ ХРАМ; “ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ” И “ДЕЯНИЯТА НА ЙОАН”; СТРАНСТВАНИЯТА НА ЙОАН; КОНКУРЕНТЪТ; ДРУЗИАНА; ЕВАНГЕЛИЕТО НА ТАНЦУВАЩИЯ ХРИСТОС; МЕТАСТАЗИСЪТ НА ЙОАН; АНАЛИЗ; ”ОТКРОВЕНИЕТО НА ЙОАН БОГОСЛОВ”; PAUL vs JOHN; ТЕОЛОГИЯ; РЕАЛНАТА БИОГРАФИЯ;

ГЛАВА 5. КАК ДЯВОЛЪТ ПОСТРОИЛ ЦЪРКВА НА АПОСТОЛ ФИЛИП; ДЕЯНИЯТА НА ФИЛИП; АКТ ПЪРВИ, ИЛИ ЧЕРПАКЪТ ЧАКА; ОБИЧАИТЕ В ОБЩИНАТА НА ФИЛИП: ВЕГЕТАРИАНКИ С НИКАБИ; ГРАД ОФИОРИМА; ЦАР СОЛОМОН, ВЛАДЕТЕЛЯТ НА ДУХОВЕТЕ; ОФИОРИМА; В КРАЙНА СМЕТКААПОСТОЛ ФИЛИП И ЕПИСКОП АВЕРКИЙ;

ГЛАВА 6. НЕОБИКНОВЕНИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА РАВНОАПОСТОЛНАТА ТЕКЛА; АПОСТОЛ ПАВЕЛ В ПИСИДИЯ”ДЕЯНИЯ НА ПАВЕЛ”; АНАЛИЗ; И ОТНОВО АНТОНИЯ ТРИФЕНА; КАКЪВ Е БИЛ ОРИГИНАЛЪТ НА “ДЕЯНИЯТА НА ТЕКЛА”?;

ГЛАВА 7. ГНОСТИЦИ И ЗИЛОТИ; СОФИЯ И АШЕРА; СЪВЕТЪТ НА БОГОВЕТЕ И НЕБЕСНОТО ВОЙНСТВО; САТАНАТА И ПРОИЗХОДЪТ НА ЗЛОТО; МИСТИЦИЗЪМ; СЪЗЕРЦАНИЕТО НА БОГА И ПРЕВРЪЩАНЕТО В АНГЕЛИ; КУМРАНСНКИЯТ МЕСИЯ; МАРВИН ХАРИС; МОРФОЛОГИЯ НА САКРАЛНИЯ ТРИЛЪР; ЧУДЕСА; АПОСТОЛИТЕ КАТО НОВИ ХРИСТОСОВЦИ; ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ГОИСИТЕ; РЕАЛИСТИЧНОСТ;

ГЛАВА 8. ГНОСТИЦИТЕ И „НОВИЯТ ЗАВЕТ“ „ЕВАНГЕЛИЕТО ОТ ЙОАН“; „QUELLE“; АПОСТОЛ ПАВЕЛ;

ГЛАВА 9. ЕЛХАСАИТИТЕ, ТЕРАПЕВТИТЕ И МАНДЕИТЕ ПРОРОК МАНИ И ЕЛХАСАИТИТЕ; ТЕОЛОГИЯТА НА МАНИХЕЙЦИТЕ; ЕГИПЕТ И СЕКТАТА НА СПАСИТЕЛИТЕ; МАНДЕИТЕ; ХРИСТИЯНИТЕ И НОЦРИМ; ИСУС И НЕГОВАТА РАУХ;

ГЛАВА 10. СЛАВЯНСКИЯТ ЙОСИФ ЮДЕЙСТВАЩИТЕ; ОТ НАЗОРЕИ ДО PASAGINI; ЖИВОТЪТ И УДИВИТЕЛНИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА ЙОСИФ БЕН МАТАТИЯ; “ЮДЕЙСКАТА ВОЙНА“; ТИБЕРИЙ АЛЕКСАНДЪР; СЛАВЯНСКИЯТ ЙОСИФ; ХРИСТОС НА ИМЕ ИРОД; ЦАР ИРОД, АНТИХРИСТЪТ; ВЪСТАНИЕТО НА ЮДА И МАТАТИЯ; ПРОРОК ЦАДОКTESTIMONIUM FLAVIANUM 2.0; УЧЕНИЦИТЕ НА ВЪЛШЕБНИКА; ТРОИЦАТА: ИРОД, ИСУС, ВЕСПАСИАН; ДРУГАТА ВОЙНА; А АКО ТОВА НЕ Е ИСТИНА?; ОТНОВО ЙОАН КРЪСТИТЕЛ

ГЛАВА 11. НЕОБИКНОВЕНИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА ЕНОХ; „КНИГАТА НА СТРАЖИТЕ“; ПЕТОКНИЖИЕТО НА ЕНОХ; ПОСЛАНИЕТО НА ЕНОХ; МЕСИЯТА С БРАДАВИЦА НА ЛИЦЕТО; И ЕНОХ ОТИШЪЛ И КАЗАЛ НА АЗАЗЕЛ

В БИБЛИОТЕКАТА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ:

ХИЛЯДОЛИКИЯТ ХРИСТОС: ИСТОРИЧЕСКО РАЗСЛЕДВАНЕ

ГЛАВА 11. НЕОБИКНОВЕНИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА ЕНОХ

КАК ИСУС ЦИТИРА ЕНОХ

Християните знаят много добре историята на ангелите, които са отпаднали от Бога. За християнството това твърдение е очевидно от само себе си. Кой не е чувал за възгорделия се Люцифер? Много християни даже са убедени, че това е казано в Петокнижието на Мойсей.

Но там няма нищо подобно!

Петокнижието на Мойсей – въпреки някои забежки на Редактора – е ултрамонотеистичен текст. Той, честно казано, нито уважава много ангелите, нито казва нещо за техния произход. Що се отнася до падналите ангели, за Редактора това е абсурд, клевета срещу всемогъществото на Бога и тотална ерес. Именно в такава ерес упреква християните юдеят Трифон в ранния текст на Юстин Мъченик: „Ти казваш, че ангелите са сгрешили и са отпаднали от Бога“ – възмущава се събеседникът на Юстин [1].

Затова пък Исус – както, разбира се, и неговите последователи – знае много добре за падналите ангели. Исус, също като Енох, казва, че за „дявола и неговите ангели“ ще бъде приготвен вечен огън (Матей, 25:41). А авторът на „Откровението на Йоан Богослов“ вижда „ангел, който слиза от небето и държи в ръката си ключа от бездната“. Този ангел оковава дявола Сатана и слага върху него печат (Откровение, 20:1–2). Не е трудно да види, че ангелът, който оковава Сатаната, е дошъл в „Откровението“ направи от „Книгата на Енох“, в която Господ нарежда да направи същото на ангел Рафаел.

За паднали ангели, които чакат във вериги Страшния съд, говори „Посланието на Юда“ (Юда, 6), а във второто „Послание на Петър“ се казва, че в деня на Второто пришествие „ще бъдат унищожени с огън стохеите” (2 Петър, 3:10).

Гръцката дума „стохеи“ (στοιχεῖα) в дадения случай не означава „частици“, както е преведено в Синодалния превод [2]. То постоянно се споменава в гностичните текстове (и в Колосяни 2:8) именно като стихийни духове, паднали демони, властващи над материята.

Както вече казахме, ортодоксалният юдаизъм не знае нищо за стохеи, за паднали ангели и окован Сатана. Това е теологично нововъведение в „Книгата на Стражите“.

При това Исус не просто знае добре историята за падналите ангели. Тя му е известна и като Свещено писание.

В „Евангелието от Марк“, в дванадесета глава, в която се разказва за дискусиите в Храма, садукеите, които не вярват във физическото възкресение на тялото, задават на Исус коварен въпрос.

На една жена починал мъжът ѝ, и тя, като нямала деца, се омъжила за брат му: и така седем пъти. Когато седемте възкръснат, чия жена ще бъде? - питали тържествено садукеите.

Исус се измъкнал лесно от капана, като казал, че във възкресението няма секс.

„Исус им каза: не затова ли се заблуждавате - понеже не знаете нито Писанията, нито Божията сила? Защото, когато възкръснат от мъртвите, нито се женят, нито се омъжват, а са като ангели на небесата“ (Марк, 12:24–25; Матей, 22:29).

Както виждате, Исус не само ни казва, че ангелите не правят секс. Той и се позовава при това на Свещеното писание.

Но на кое?

В Тората няма нищо подобно. Жреческият кодекс в нея забранява изобщо ангелите. А от Яхвист, който е именно източникът на историята за бене элохими човешките дъщери, следва, че божиите синове нямали нищо против секса и покривали човешките самки със страшна сила, като Юпитер Даная. От което се раждали герои.

Отговорът се състои в това, че Исус не се позовава на Тората, а на „Книгата на Стражите“. Именно „Книгата на Стражите“ свързва в едно цяло вечния живот, ангелския статут и липсата на секс. За ангелите, казва Енох, Господ „не е направил жени, защото духовните имат свое жилище на небето“ (Енох, 3:47/15:7).

При това Исус не само цитира „Книгата на Стражите“, но я смята и за Свещено писание. А в целия текст на Новия завет има над сто преки или косвени препратки към кумранските книги на Енох [3].

Учението на Исус е идентично с учението на Енох. Двамата проповядват една и съща теология и често правят това с едни и същи думи.

Така Исус казва, че Човешкият син ще дойде на земята „върху облак със Сила и Слава голяма“ (Лука, 21:27). Енох обещава, че „Светият Велик ще се яви с могъщата си войска от небето на небесата“ (Енох, 1:4).

Исус обещава на човечеството „ново небе и нова земя“ (Откровение, 21:1). Енох обещава на човечеството „ново творение“ (Енох, 13:1/72:1) и „ново небе“ (Енох, 18:16/ 92:16).

Исус проповядва, следвайки Енох, че избраните „ще наследят земята“ (Матей, 5:5; Енох, 1:20/5:7).

Исус, като Енох, учи, че хората няма да бъдан съдени от Небесния баща, а от Сина му (Йоан, 5:22; Енох, 11:62). Исус твърди, че мястото за наказание ще бъде геената (Матей, 5:22, 29, 30; 10:28; Енох, 17:124/90:26).

Следвайки Енох, Исус говори за „неправедния Мамон“ (Лука, 16:9; Енох, 10:61/63:10).

Исус, също като Енох, обещава, че „ще свали силните от престолите им“ (Лука, 1:51; Енох, 8:10/46:5).

„Книгата на Енох“ съдържа цял „животински апокалипсис“, в който юдейският народ е представен като овце, а Исус също казва: „Аз съм вратата за овцете“ (Йоан, 10:7).

Въпросът не е само във вербалните съвпадения. Не е и в това, че и Исус, и Енох наричат своите последователи „избрани“, „праведници“, „светци“ и „деца на светлината“. Не е в това, че и двамата смятат, че Господ на Славата ще дойде с войска върху облаци; не е в това, че обещават на света Страшен съд, на последователите си – вечен живот, а на враговете си – геена огнена.

Работата е в това, че повечето о тези обещания нямат паралелив ортодоксалния юдаизъм и даже в ранния миленаризъм от II в. пр. н. е. - миленаризма на фарисеите.

Ще посочим няколко примера. Исус обещава, че не само ще седне на трона на Славата, но и че ще постави там своите последователи. „Когато Човешкият син седне на славния Си престол, вие също ще седнете на дванадесет престола да съдите дванадесетте израилеви племена (Матей, 19:28).

Това, че обещанието е напълно сериозно, се потвърждава от текст на „Откровението“. Неговият автор се качва лично на небето и там, на небето, вижда обещаните престоли.

„И около престола имаше двадесет и четири престола и на престолите седяха двадесет и четирима старейшини облечени в бели дрехи, и имаха на главите си златни венци“ (Откровение, 4:4).

Съвременният читател една ли ще се порази от тази сцена: престоли като престоли, малко ли престоли има на небето. На нашите съвременници, развратени от Холивуд и спецефектите, дори цяла зала с престоли на небето няма да им направи впечатление. Но за ортодоксалния юдаизъм това звучало изумително. На небето според него има само един престол: това е огнената меркава, Божият колесница, която видели Исая и Езекиил. Единствено изключение от това правило бил пророк Даниил, който успял да види на небето два престола: за Предвечния и за Човешкия син, и това твърдение на Даниил шокирало по-късно равините и служело за основа на безкрайни интерпретации.

Прякото, явното, неприкритото обещание на хората за престоли на небетобило от гледна точка на ортодоксалния монотеизъм нарушение на всички и всякакви забрани и прелъстяване на Иизраил.

Кой обещал същото като Исус? Енох.

„Ще поставя всекиго на престола му на почестта и той ще сияе вечно“ (Енох, 20:32/108:12) [4].

А ето едно важно обещание на ранния Исус. Той обещава на своите последователи плод от Дървото на живота. „На този, който победи, ще дам да яде от Дървото на живота, което е сред Божия рай“ (Откровение, 2:7). Именно това Дърво на живота вижда авторът на „Откровението“ сред Новия Ерусалим. То расте на брега на реката на живота, извираща от престола на Бога и Агнето (Откровение, 22:1).

Никъде в Тората не се казва, че Бог ще възнагради човека с Дърво на живота. Напротив, там се разказва, че Бог го е изгонил от рая, за да не яде от това дърво.

Кой обещал на своите привърженици Дървото на живота край Божия престол, намиращ се на земята?

Енох.

„Когато всичко бъде изкупено и свършено до вечността, то ще бъде дадено на праведните и смирените. От този плод ще бъде даден живот на избраните; то ще бъде пресадено на север до свято място – до Храма на Господ, на Великия цар“ (Енох, 5:29–30).

Ранният Исус и неговите привърженици владеели едно важно умение. Те можели да поразяват врага с огън от устата си. Именно това умение притежавали „двата светилника“, споменати от Йоан Богослов: „И ако някой поиска да ги обиди, огън излиза от устата им и поглъща неприятелите им“ (Откровение, 11:5). За това умение споменават Яков и Йоан: „Искаш ли да заповядаме да падне огън от небето и да ги изтреби?“ (Лука, 9:54) – питат те Исус, минавайки покрай едно самарянско село. „Огън дойдох да хвърля на земята“ – обещава Исус (Лука, 12:49). За това умение, като характерна черта на Месията говори в края на I в. и Ездра (3 Ездра, 13:10).

По разбираема причина по-късно това умение излязло от мода. Мирните християни не поразявали никого с огън от устата си. Имало редки изключения, но редки: например в „Деянията на Андрей и Матей“ тези двама достойни апостоли обкръжили града, който не приел неговото учение, с огнена стена и изгорили всичко, намиращо се вътре.

Но затова пък историята как Месията ще притежава функциите на гигантска космична огнепръскачка, става главно предсказание на Енох: „В дните, когато ще изпрати върху вас мъчителен огън, къде ще избягате и ще се спасите?“ (Енох, 19:112/102:1). В манихейската „Книга на Великаните“ се казва, че не само Месията, но и неговите ученици „ще имат власт над Великия огън“. „Отдолу и отгоре ще полетят те за тези души, които ще опитат да се спасят от огъня“ [5]. „Да донесеш смърт на безбожниците с дъха на твоята уста“ (1QSb, V) – казват кумранските текстове за Месията.

Какво именно обещава Исус на своите привърженици?

Физическо възкресение и вечен живот. Но освен това той им обещава блаженство на небето в промеждутъка до физическото възкресение. „Днес ще бъдеш с Мен в рая“ – казва той на разпънатия до него разбойник (Лука, 23:43).

Именно тази концепция обаче, както вече казахме, е теологично нововъведение на Енох, неговото главно религиозно ноу-хау, различаващо го от предшестващите го генерации миленаристи. Да, вечният живот и прерязаните гърла на противниците задължително съществуват в програмата, но до физическото възкресение в света със сто килограма грозд на всяка лоза те ще живеят в небесен петзвезден хотел и даже ще сияят.

И накрая и Исус, и Енох проповядват Страшен съд. По време на този Страшен съд праведниците ще възсияят, а грешниците ще бъдат хвърлени в геената огнена.

Това е главната предизборна точка в тяхната миленаристка програма, тяхното коренно обещание и техният съкрушителен аргумент.

„За избраните ще настъпи светлина и радост, и мир, и те ще наследят земята, а за вас, нечестивите, ще настъпи проклятие“ (Енох, 1:20/5:7).

„Ангелите ще излязат и ще отлъчат злите измежду праведните и ще ги хвърлят в огнената пещ; там ще бъде плач и скърцане със зъби“ (Матей, 13:50).

Не може да се каже, че това ключово обещание е било толкова безпрецедентно като някои други. Страшният съд над праведниците и грешниците е описан за първи път още в пророчество на Даниил: „И много от спящите в пръстта на земята ще се събудят - едните за вечен живот, а другите за позор и вечно презрение“. Тази идея води началото си още от фарисейския миленаризъм от времето на Макавеите и продължила да съществува у две разновидности, наследили този миленаризъм – християните и равините.

Но все пак си струва да отбележим, че ако пророците тълкували много и разпалено пришествието на Господ и деня на неговата разправа с угнетителите на народа на Израил, идеята за физическо възкресение на грешниците, за да бъдат подложени на вечни мъчения, не била много популярна. Грешниците трябва да бъдат убивани и толкова. „Египет ще стане пустош и Едом ще стане гола пустиня заради насилието над юдовите синове, защото проляха невинна кръв в земята си“ (Йоил, 3:19). Даже второ в „Макавеите“ наказание за грешниците е просто липсата на възкресение (2 Макавеи, 7:14).

Но именно вечните мъчения на враговете на сектата в геената огнена са подробно описани в предизборната програма на Месията в „Книгата на Енох“ – и именно те стават ключово обещание на Исус.

Става дума не за заимстване на отделни абзаци: става дума за преразказване на една и съща идеология с малко по-различни (а понякога и с еднакви) думи. В единия случай тази идеология се проповядва от праведника Енох, който предсказва триумфа на Сина, в другия – от самия Син.

При това в редица случаи, както например в историята за Дървото на живота, пресадено до престола на Месията, и умението да се поразява врага с огън от устата, въпросните цитати от Енох се срещат именно в най-ранните християнски текстове, но след това са отстранени.

И накрая, книгите на Енох наричат Месията, от една страна – човек и законен син на своя баща, а от друга – наричат го едновременно Господ, Слово и Син.

За удобство поразителното сходство на теологията на Енох и на теологията на Исус и поразителните разлики от ортодоксалния юдаизъм можем да представим в таблица.

С други думи, теологията в книгите на Енох не е юдейска теология от V, III или даже I в. пр. н.е. Това е раннохристиянска теология. Книгите на Енох са Свещено писание за последователите на Исус до поражението в Юдейската война.

Това били книги на Йоан Предтеча.

БЕЛЕЖКИ

1.Юстин Мученик. Диалог с Трифоном иудеем, 79.

2.Така е в руския Синодален превод. В българския думата е преведена „стихии“.

3.Виж например: Henry Hayman. The Book of Enoch in Reference to the New Testament and Early Christian Antiquity. The Biblical World. Vol. 12, No. 1 (Jul., 1898). P. 37–46.

4.Тук трябва да обърнем внимание, че пряко обещание за престоли на небето има в най-последната глава на етиопската „Книга не Енох“, която не е намерена сред текстовете на Кумран. Но обещанието, че праведниците ще се възнесат на небето и ще сияят, е характерно за Кумран.

5. W. B. Henning. The Book of the Giants, BSOAS11 (1943–46). P. 68.

(Следва)