ИЗТОЧНИК: DISGUSTING MEN
ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ
Приживе Ърнест Хемингуей се смятал за еталон на мъжественост и направил много, за да се завърне образът на „великия бял ловец“, подхванат с удоволствие от популярната културата. Той отишъл два пъти на сафари в Африка и двата пъти си почивал там отлично (макар че три пъти едва не загива). Ърнест посетил прародината си през 1933 и през 1953 година. От второто пътешествие са се запазили ярките снимки, представени по-долу.
През 1933 година Хемингуей заминал за Африка по следите на президента Рузвелт. Заедно със съпругата си Полин Пфайфър (чийто чичо финансирал пътуването) Ърнест кръстосвал саваните на Кения и Танзания, ходел на лов за едри животни и правел пътни бележки. Първото африканско сафари вдъхновило Хемингуей да напише повестта „Зелените хълмове на Африка“, както и разказите „Снеговете на Килиманджаро“ и „Краткият щастлив живот на Франсис Макомбър“.
За втори път Хемингуей отива на сафари двадесет години по-късно с четвъртата си жена Мери Уелш. Те пътешестват през Белгийско Конго, Руанда и Кения. От пътуването Хемингуей донася много значителни ловни трофеи. Но главното му постижение е образът на безстрашен авантюрист и велик ловец, който се запазва до края на живота му.
През 1933 година Хемингуей се разболява в Африка тежко, а през 1953 година едва не загива при две самолетни катастрофи. Новинарските агенции публикуват три пъти негови преждевременни некролози и три пъти той се връща жив.
