Отпреди година–година и нещо, та дали не и повече - не помня, започнах един личен проект: да публикувам в моята интернет библиотекана едно място в текстов формат всички документи, свързани с живота и дейността на Васил Левски, които успея да открия.
Публикуваното досега може да видите тук: Библиотека на Павел Николов – Васил Левски.
Едновременно на части, последователно, всичко това се публикуваше и в моя блог.
След горепосочените публикации продължавам с публикуването на писма на съвременници на Левски, които по някакъв начин – по-малко или повече - засягат живота и дейността на Апостола.
Писмата са представени според книгата на Димитър Т. Страшимиров „Васил Левски. Живот, дела, извори – II том“, София, 1929 г.
В началото давам номерацията на всеки съответен документ, както е дадена от Страшимиров в книгата му; бележките под черта са също негови.
(Павел Николов)
№ 484
Любен Каравелов до Г. Живков
Брате Георги!
В Гюргево
Всичко, което осигуряваше една пълна бъдеща революция, се е уловило: писма, устави, окръжни и пр., всичко е в турски ръце.
Едно нещо само ни остава: то са няколко хиляди юнаци, които имаме в България. Но като са хванати неколцина от тях, то са взели да откриват и предават на турците своите другари. По този начин неприятелят ще извърже всички и ще ги кара, където иска, като овце.
Ако нашите не минат оттук и не вдигнат народа, който е отчасти готов, но без заповед не смее нищо да направи, то нашите неприятели ще мъчат, ще съдят и наказват света не като политически престъпници, а като прости хайдуци.
Това е едно нещастие, но има и още две други: второто е, че ние завинаги губим доверието на народа, който вече не можем по никакъв начин да вкараме в революция. Третото е, че Европа не ще да вземе никакво участие в разглеждането на съда на толкова нещастни работници и ще мисли, че ние сме далеч от това да бъдем способни за граждански права, и тогава ето ти „българската работа“ изкарана пак проста, а българите мъчени до неизвестна степен.
За да не бъде всичко това така, то трябва да се вдигне народът и да покаже що-годе негодувание към презрителния си тиранин.
През 1867 и 1868 г. българското оръжие се прослави чрез малцина юнаци и без народно съчувствие. Но сега, когато почти в цяла България съществуват комитети, работата ще е много по-силна, по-велика.
Затова, брате, без да губите ни минута, събирайте колкото можете повече дружина и минавайте отсреща да вдигнете народа срещу сегашните преследвания и да избавите страдащите.
Същото писахме и на Левски. Той не е паднал в неприятелски ръце. Здравейте!
Ваш Кара Мустафа
2 ноември 1872 г.
П. П. Приключеното час по-напред изпратете според надписа.
Н.Б.II.А., п. 60. № 7990
Арх. т. I, № 6, стр. 6
(Следва)