Отпреди година–година и нещо, та дали не и повече - не помня, започнах един личен проект: да публикувам в моята интернет библиотекана едно място в текстов формат всички документи, свързани с живота и дейността на Васил Левски, които успея да открия.
Публикуваното досега може да видите тук: Библиотека на Павел Николов – Васил Левски.
Едновременно на части, последователно, всичко това се публикуваше и в моя блог.
След горепосочените публикации продължавам с публикуването на писма на съвременници на Левски, които по някакъв начин – по-малко или повече - засягат живота и дейността на Апостола.
Писмата са представени според книгата на Димитър Т. Страшимиров „Васил Левски. Живот, дела, извори – II том“, София, 1929 г.
В началото давам номерацията на всеки съответен документ, както е дадена от Страшимиров в книгата му; бележките под черта са също негови.
(Павел Николов)
№ 485
Сливенци до Любен Каравелов
1972 г. 24 9/ври
№22
ЧБРК
Братя!
в Кара-Мустафа Бучукооглу
Получихме едно писмо от нашите братя в Едирнели Афузаи заедно с копията на онова писмо, което изпратихте до Аслан Д-оглу. В това ваше писмо извиквате всички юнаци, които се намират тука, да вдигнат пряпореца и по този начин да избухне революцията за освобождението на милото ни отечество. Но ние ще попитаме вас: знаете ли в какво положение се намира нашата свята работа, че така нечакано провождате известие за въстание-то? Ако не знаете, то трябва да ви опишем положението си и тогава вярно да си направите сметка. Ние нямаме, може да се каже, нито една нова пушка, а всичките ни, които се намират тука, са стари, половината френски (с капсул) и половината с кремъци, които са най-лоши и най-негодни за тази работа; второ, пари нямаме и трето, свестни началници ни липсват. Ако ни изпратите първите и третите, то ще можем да извадим до 500-1000 души с оръжие. Сетне казвате, че се надявате за помощ от Сърбия и Черна гора. Да ви кажем, че ние не трябва на никого да се надяваме, а само на десницата си, тя ще ни избави. Докато не видим, че Сърбия и Черна гора са се заловили с неприятеля, дотогава нито (стъпка) не правим така неприготвени, както сме сега. Нека се заловят първо те, сетне, като ги видим, че се бият веднъж-дваж, ще се вдигнем и ние, макар със сопи, с коси и с брадви.
Братя, ние не знаем кое ви е накарало толкова бързо да ни известите и да искате да станем на крака, но като има някоя положителна причина и толкова силна, че да може да унищожи силата на Устава, то ние сме готови да подадем ръка и да се бием, докато имаме в тялото си и една капка кръв, и най-малката сила. Бъдете уверени, че и българинът знае да умира на бойното поле за отечеството си, но не е прав[илн]о напразно да се лее кръвта ни.
Най-малко се иска още една цяла година да се готвим, да събирате пушки, пари и началници. Без пари, пушки и началници нищо няма да стане. Щом получихме горното, ние, членовете, се събрахме и след едно дълго и сериозно разискване решихме да ви напишел следващото.
Това е нашето положение и мнение. Другите места не знаем, но ако те са готови да тръгнат, то на драго сърце ще ги сподирим и ще им дадем братска ръка в тази свята работа.
Н.Б.II.А., п. 68. № 9128
(Следва)