Отпреди година–година и нещо, та дали не и повече - не помня, започнах един личен проект: да публикувам в моята интернет библиотекана едно място в текстов формат всички документи, свързани с живота и дейността на Васил Левски, които успея да открия.
Публикуваното досега може да видите тук: Библиотека на Павел Николов – Васил Левски.
Едновременно на части, последователно, всичко това се публикуваше и в моя блог.
След горепосочените публикации продължавам с публикуването на писма на съвременници на Левски, които по някакъв начин – по-малко или повече - засягат живота и дейността на Апостола.
Писмата са представени според книгата на Димитър Т. Страшимиров „Васил Левски. Живот, дела, извори – II том“, София, 1929 г.
В началото давам номерацията на всеки съответен документ, както е дадена от Страшимиров в книгата му; бележките под черта са също негови.
(Павел Николов)
№ 491
Г. Т. Икономов до Кирияк Цанков
Гюргево, 9 декември 1872 г.
Бай Цанков!
В Букурещ
Научаваме тук от едни пътници софиянци и казват, че Стоян Пандура, който беше обрал пощата, не бил хванат, а избягал в Сърбия заедно с другарите си и с взетите от пощата пари. Научаваме още, че някой ханджия извън София го мъчили да каже нещо и жена му, като гледала, че толкова зле го мъчат, започнала: защо не кажеш, бре, та да те не мъчат, с кои разговаряше онзи ден. После мъжът, като видял каква е работата, казал на неприятелите: оставете ме да кажа какво е. И така, като го освободили, отдръпва се малко назад, изважда от джоба си един малък револвер, прицелил се в жена си в гърдите, която в същото време пада мъртва на земята. И пак не могли да изпитат нещо от него. Защо уби жена си? Убих я, защото можеше неправедно да накладе на огъня един цял народ.
Комисията заминала през Русчук миналата събота и преседела един ден. В комисията — хаджи Иванчо, няколко зелени и един руски посланик. Хаджи Иванчо, като бил в Русе и като разпитал за Доганов, че бил просто предаден, пуща го. Подир него търсили Георги Живков, но не могли да го намерят. И досега не зная какво се е случило с него. Комисията е посрещната на Никополската скеля от 100 души войскари. За тази работа протестирал Игнатиев и Екзарха. Комисията заминала за Плевен. Още нямаме отговор как са постъпили.
Бай Цанков, вярвам, че сте се потрудили за приемането на момчето, което беше с мен дошло в Букурещ. Ако не сте говорили още, ще ви моля да се потрудите да ми направите едно добро, с което крайно ще ме задължите. Очаквам отговора ви с нетърпение и вярвам, че ще ме зарадвате с писмото си, което очаквам. Засега като те поздравявам и оставам в здраве, твой Кара Георги.
След пускането на Доганов запирали в Русе няколко момчета за същата работа и като не изпитали нещо, пуснали ги.
Сбогом, същи
Георги Т. Икономов
Н.Б.II.А., п. 102. № 44
(Следва)