Бенгт Самуелсон (Bengt Samuelsson)
21 май 1934 г.
Нобелова награда за физиология или медицина (заедно с Суне Бергстрьом и Джон Вейн
(За откриването на простагландините и свързаните с тях биологично активни вещества“.)
Шведският биохимик Бенгт Ингемар Самуелсон е роден в пристанищния град Халмстад. Негови родители са Кристина и Андерс Самуелсон. След като завършва местното училище, Самуелсон постъпва в медицинския колеж на Лундския университет, където започва да работи в изследователската лаборатория на Суне Бергстрьом, професор по физиологична химия. През 1958 г. Самуелсон заедно с изследователската група на Бергстрьом заминава за Каролинския институт в Стокхолм. Там Самуелсон учи медицина и биохимия. През 1960 г. защитава дисертация и получава степента доктор на медицинските науки. През следващата година е назначен за асистент-професор по медицинска химия в Каролнския институт. От 1961 г. до 1962 г. работи като научен сътрудник в катедрата по химия в Харвардския университет към лабораторията на Е. Д. Кори, учейки теоретична химия и синтез на органичните съединения.
През 1962 г. Самуелсон се връща в Каролинския институт и започва да работи отново заедно с Бергстрьом. По това време Бергстрьом проучва групата биологични съединения, наречени простагландини. За първи път тези съединения са открити от гинеколози от колежа за лекари и хирурзи към Колумбийския университет през 1930 г. По време на изкуствено оплождане специалистите откриват, че семенната течност предизвика промяна на тонуса на матката. Малко по-късно, през същата година, Улф фон Ойлер отделя от семенната течност на овен вещество, стимулиращо също свиващата функция на матката. Ойлер нарича това вещество простагландин, защото е открито най-напред в секрета на простатата. Той запазва получените екстракти по време на Втората световна война и през 1945 г. ги предоставя на Бергстрьом за по-нататъшно проучване. В края на 50-те години Бергстрьом изолира, пречиства и определя химичната формула на два простагландина.
Работейки с Бергстрьом, Самуелсон проучва образуването на простагландините в живите организми. Две години след началото на работата си той установява, че те се образуват от арахидоновата киселина – наситена мастна киселина, съдържаща се в някои животински и растителни продукти. В продължение на следващите няколко години той проучва пътя за образуването на простагландините и открива, че арахидоновата киселина се превръща под въздействието на фермент в така наречените ендопероксиди; от едно от тези вещества се образуват по-нататък простагландините. По-нататък Самуелсон установява, че арахидоновата киселина и ферментните системи за образуване на простагландините присъстват във всички ядрени животински клетки. При това различните клетки образуват различни простагландини, а различните простагландини на свой ред не изпълняват еднакви биологични функции. Най-изучените от тях - простагландините от група Е и F – могат да се използват в клиничната медицина.
Откритията на Бергстрьом и Самуелсон дават тласък за редица изследвания на биологичните функции на простагландините, стартирали в Каролинския институт. Оказва се, че простагландините от група Е предизвикват снижаване на тонуса на стените на кръвоносните съдове и понижаване на кръвното налягане, иначе казано – могат да бъдат полезни вещества за лечение на болни с някои сърдечно-съдови заболявания. Освен това тези простагландини предпазват слизестата обвивка на стомаха от образуване на язви, а също така при приемане на аспирин и други лекарства. Простагландините от група F предизвикван свиване на гладките мускулни влакна на стените на кръвоносните съдове и повишаване на кръвното налягане, като освен това могат да свиват матката и затова се използват при изкуствено прекъсване на бременността.
От 1967 до 1972 г. Самуелсон работи като професор по медицинска химия в Стокхолмския кралски ветеринарен колеж. В продължение на следващите десет години той е професор по химия и завеждащ катедрата по химия в Каролинския институт, като едновременно с това продължава изследванията си в областта на биохимията на ендопероксидите и техните производни. В началото на 70-те години Самуелсон открива, че в тромбоцитите (кръвни пластинки, участващи при съсирването на кръвта) един от ендопероксидите се превръща във вещество, което той нарича тромбоксан. Тъй като аспиринът се оказва способен да влияе на ативността на един от тромбоксаните, този препарат започва да се използва в малки дози за препятстване на съсирването на кръвта при болни с голям риск за инфаркт на миокарда в резултат от тромбоза на коронарните съдове.
Проучването на арахидоновата киселина и простагландините от Самуелсон, откриването от него как един от ендопероксидите се превръща във вещество, наречено тромбоксан, а също така откриването на превръщането в левкоцитите на арахидоновата киселина в левкотриени – ето важният принос на учения за развитието на различни области на медицинската наука, а по-специално на терапията.
През 1976 г. Самуелсон е поканен да работи като професор в Харвардския университет, а през следващата година – в Масачузетския технологичен институт. През следващите пет години той е декан на медицинския факултет на Каролинския институт.
През 1958 г. Самуелсон се жени за Инге Карин Бергщайн. Семейството има един син и две дъщери. Най-младият от учените, които си разделят Нобеловата награда за физиология или медицина през 1982 г., Самуелсон се занимава постоянно с научни изследвания.
В годината, когато получава Нобеловата награда, Самуелсон е назначен за ректор на Каролинския институт. Той е член на Шведската кралска академия на науките и чуждестранен член на Американската академия на науките и изкуствата. Освен това е удостоен с наградата Андерс Яреза медицина, присъждана от университета в Осло (1970 г.), с наградата Луиза Грос Хорвицна Колумбийския университет (1975 г.), с наградата Алберт Ласкерза фундаментални медицински изследвания (1977 г.) и с медала Бар Холбергна Шведското химично дружество (1982 г.).
Превод от руски: Павел Б. Николов