Отпреди година–година и нещо, та дали не и повече - не помня, започнах един личен проект: да публикувам в моята интернет библиотекана едно място в текстов формат всички документи, свързани с живота и дейността на Васил Левски, които успея да открия.
Публикуваното досега може да видите тук: Библиотека на Павел Николов – Васил Левски.
Едновременно на части, последователно, всичко това се публикуваше и в моя блог.
След горепосочените публикации продължавам с публикуването на писма на съвременници на Левски, които по някакъв начин – по-малко или повече - засягат живота и дейността на Апостола.
Писмата са представени според книгата на Димитър Т. Страшимиров „Васил Левски. Живот, дела, извори – II том“, София, 1929 г.
В началото давам номерацията на всеки съответен документ, както е дадена от Страшимиров в книгата му; бележките под черта са също негови.
(Павел Николов)
№ 497
Данаил Хр. Попов до Централния революционен комитет в Букурещ
Господа!
Писмото ви от т.м. приех и видях съдържанието му. При всичко, че през деня ви телеграфирах как научихме за В. Л., че е уловен, но вчера дойде човек от Плевен, който познава Левски твърде добре, и ни каза, че не е бил той. Този човек ни каза, че нарочно отишъл два пъти да види с очите си и да се увери дали е той, но като го видял твърде, узнал вече, че не е той, а един съвсем непознат човек, облечен в дервишки дрехи, който бил много свързан (окован) в железа, имало с него до 15 души заптиета, които го водели в София. Днес пак дойде тук човек от Никопол, който ни казва, че Д. Общи ще го обесят в София, други 16 души решили да ги закарат в Цариград, а оттам - на заточение. Останалите изловени ще ги пуснат, но не знаем брат ми между кои е. Друго още казва, че във Сливенския балкан уловили 30-40 души, които казали, че те са из балконите още от времето на х. Димитър, те са обрали тогавашната поща по причина неправдите, кито турското правителство прави ежедневно на българите и не ни дава правдините. Тях ги закарали в Цариград. Това доколко е вярно, не зная. Той казва, че и вестник „Дунав“ го пише това така. Засега, като съм без повече, ви поздравявам и съм
Драгомиров
18 януари 1873 г. т.м.
Н.Б.II.А , п. 102. № 48
(Следва)