Отпреди година–година и нещо, та дали не и повече - не помня, започнах един личен проект: да публикувам в моята интернет библиотекана едно място в текстов формат всички документи, свързани с живота и дейността на Васил Левски, които успея да открия.
Публикуваното досега може да видите тук: Библиотека на Павел Николов – Васил Левски.
Едновременно на части, последователно, всичко това се публикуваше и в моя блог.
След горепосочените публикации продължавам с публикуването на писма на съвременници на Левски, които по някакъв начин – по-малко или повече - засягат живота и дейността на Апостола.
Писмата са представени според книгата на Димитър Т. Страшимиров „Васил Левски. Живот, дела, извори – II том“, София, 1929 г.
В началото давам номерацията на всеки съответен документ, както е дадена от Страшимиров в книгата му; бележките под черта са също негови.
(Павел Николов)
№ 503
Панайот Хитов до Централния революционен комитет
Драги ми братя и родолюбци!
Приех ви писмото от януари и разбрах точно съдържанието му. Жалко е, братя, за страдащите, но погрешката никой не я направи, освен нашата неопитност и неспоразумяване един спрямо друг.
Ах, братя! Аз много пъти съм говорил, че работите трябва строго да се държат, но никой не обръщаше внимание на моите съвети. Когато изпратих покойния Ангел при вас, поръчах му пак да дохожда при мене да се договаряме, но очите ми го вече не видяха. Така също се надявах и на Дякона, че няма да ме забрави, но негова милост не искаше нито да чуе за мене и за моите съвети. Аз се осъдих и писах няколко пъти да взема участие в работите без позволението от ЦБК, защото мислех в себе си, че 15-годишната ми практика няма да бъде безполезна за премилото ни отечество. Но за жалост моите съвети строго се отбиха от ЦБК Но мене ми пак тежеше сърцето, че неопитността ще докара препятствие на с(в)етата бъдещност, но нямаше какво да правя.
Може да сте известени за дългото ми боледуване, което ме не остави да мога да дойда и тъй при 7-месечното си боледуване никой нищо не ми писа. Аз знаех, че за моето мнение и строгите ми съвети всеки ме укоряваше, но аз нямаше какво да правя освен търпение. И така, както ви и горе споменах, че след 7 месеца, като оздравях, получих през октомври 1872 г. едно писмо и един устав от ЦБК. Пишеха в писмото си, че досега (не могли) да ми явят нищо и сега, като турили работата в по-добър ред, писали ми и ме избрали за член на ЦБК. Аз им отговорих, че съм на тяхно разположение. Но аз пак се усъмних коя ли причина ги е накарала да ми пишат? Но ето, че след 20 дни научих, че ги изловили, и тогава дошло на ума на ЦБК да ми пише и да ме избере за член. Но мене нищо не ме е повредило, само ми е жал, че народните ни работи остават назад. Приносящият писмото ви ми разказа всичко, т.е. Черната шапка, и аз ви отговарям на писмото от 16 януари. Оттук, братя, нищо не очаквайте. Аз от моя страна ви съветвам, като нямаме приготвено, да се съберем в Букурещ и да се определят хора за всяка работа и случай. Аз не се отказвам от работата, която ми се определи. Но аз пак оставам на ваше разположение, както одобрите. Ако ли пък кажете, че трябва отчаяна борба непременно, то аз и на това съм готов, стига вие да съгласите три или четири града помежду си така, че за 10 дни да станат на оръжие 10 хиляди души. А колко за отвън как стоят работите, ще ви ги известя точно, ако се съберем в Букурещ. Сега остава вие да ми отговорите на кое приставате? Да се съберем ли, или да вдигаме байраците напролет. Аз приставам и на двете предложения.
П. Х.
Н.Б.II.А., п. 61. № 9405
(Следва)