Както мнозина знаят, обичам да снимам с моя фотоапарат.
И както мнозина знаят, обичам също така да карам моя велосипед.
Затова винаги са ме привличали и радвали снимки, на които има велосипедисти с велосипеди.
Ако са стари снимки, още повече, защото овен това съм и любител на старите фотографии.
Тук ще ще видим една колекция на VINTAGE EVERYDAY, представяща английски велосипедисти и велосипеди от 1880-1890 година.
Интересните велосипеди по това време обаче се наричат иначе – „пени-фартинг“.
Това странно за българското ухо име всъщност се състои от названията две английски монети: пени, по-голяма по обиколка, и фартинг, по-малка по обиколка.
Вижте сега голямото и малкото колело на пени-фартинга и ще се се сетите веднага защо е наречен така.
По-късно това название е заменено с названието „бицикъл“, което се среща в доста европейски езици (поне като корен, например в турски – „бисиклет“, и с разлика в произношението според всеки език).
А думата „велосипед“ изобщо не е измислена за велосипеда и се появява преди пени-фартинга.
С тази дума френският изобретател и фотограф (ех, тези фотографи!) Жозеф Ниепс нарича изобретената от него дрезина, която се задвижва с педали („велосипед“ означава в превод от латински „бърз крак).
Как е попаднала думата „велосипед“ в български език, не съм се ровил да търся, но е интересно, че всичките ни съседи употребяват думата „бицикъл“, без гърците, които казват „подилато“.
Е, македонците същи казват „велосипед“, само че там работата е пределно ясна.
Впрочем, разговорно ние казваме на велосипеда „колело“, макар че велосипеди с едно колело се срещат предимно в цирка.
Да, някои нашенци, за да минат за модерни, казват на велосипеда „байк“, но това са вече превземки...
