ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ
“Сталин искал да използва Хитлер за сриване на Британската империя и световната капиталистическа система“. (Военно-исторический журнал. 1992. № 6. С. 47.)
1.
Хитлер и Сталин заедно са безкрайни простори от Рейн до Амур, от Тирол до Камчатка, от Северно море до Тихия океан.
Това са неизчерпаеми природни ресурси.
Това са многомилионни човешки маси.
Това е несъкрушима индустриална, техническа, технологична и научна мощ.
Това са съвременни армии с хиляди танкове и самолети, с десетки хиляди артилерийски дула, с мобилизационни ресурси от десетки милиона бойци и командири.
Освен всичко останало – тоталитарна идеология, безусловно подчинение на висшестоящите, драконова дисциплина – в империята на Хитлер вродена, в империята на Сталин – насадена.
Как Британия, островна държава с малка армия, да воюва на континента срещу обединената мощ на двата гиганта?
Но...
2.
Войските на Хитлер нахлули в Полша.
А войските на другаря Сталин не нахлули. Другарят Сталин сдържал войските си.
И цялата картина мигновено се променила така, както при най-малко докосване се променя картината в калейдоскопа.
Целият свят бил свидетел: Германия нападнала Полша. Само Германия.
Която нямала ресурси за водене на продължителна война.
В това се състояло дяволското намерение на другаря Сталин.
Десетилетие и половина преди това събитие, на 19 януари 1925 година, на пленума на Централния комитет на Комунистическата партия другарят Сталин представил на съратниците си своя план:
„Ще ни се наложи да участваме, но да участваме последни, ще участваме, за да сложим решаващата теглилка в блюдото на везната, теглилката, която би могла да натежи повече“.
Четвърт век замисълът на Сталин бил секретен.
Тази реч била публикувана едва през 1951 година, тоест шест години след войната, в събраните съчинения на Сталин. (том 7, стр. 14).
Разбираемо е, че след войната никой по света вече не обърнал внимание на тези думи.
3.
В Лондон и Париж смятали, че Полша е заплашена само от Германия.
Съветският съюз сключил с Полша няколко доста изгодни за Полша договора. Повече от десет години другарят Сталин се държал по отношение на Полша мирно, не предявявал претенции.
Затова официалните лица в Париж и Британия били уверени, че нищо не заплашва Полша от изток.
Заплахата на Полша можела да идва само от страна на Германия.
Британия дала на Полша гаранции за сигурност. За сигурност именно от от германско нахлуване.
Тези гаранции били скрепени с договор.
Освен това Полша имала стари тесни политически, дипломатически, икономически и военни връзки с Франция.
Хитлер би трябвало да разбира, че ако нападне Полша, ще трябва да отговаря не само пред Великобритания, но може би и пред Франция.
Но Хитлер не гледал на такава възможност сериозно.
4.
Между другото, нападението на Германия срещу Полша поставило правителствата на Великобритания и Франция пред избор:
- или да действат в съответствие с подписаните преди това съглашения, тоест в отговор на германското нападение срещу Полша да се опълчат веднага на Германия;
- или да не правят нищо, с което да се признаят за политически импотентни и банкрутирали, неспособни да изпълняват задълженията, които са поели.
Втората възможност била неприемлива нито за правителството на Великобритания, нито за правителството на Франция.
В същия ден, на 1 септември 1939 година, Великобритания и Франция поискали незабавно прекратяване на войната и извеждане на германските войски от територията на Полша.
Ултиматумите и безполезните изрази на загриженост продължили и на следващия ден - 2 септември.
Хитлер не реагирал на протестите на Великобритания и Франция.
И тогава в нощта на 3 септември 1939 г. премиер-министърът на Великобритания Невил Чембърлейн взел решение, което бил длъжен да вземе.
5.
Британски посланик в Берлин бил Невил Хендерсън. Той получил разпореждане от ръководителя на британското правителство да поиска незабавна среща с ръководството на Германия.
През същата нощ посланикът поискал среща и получил отговор: чакат Ви сутринта в 9.00 часа.
Посланикът, като демонстрирал британска точност, влязъл в залата в уговорения час. Точно по хронометър. И връчил без излишни думи ултиматум.
За размисъл на ръководителите на Германия били дадени 120 минути.
Подобна рязкост говорела за пределна решителност на правителството на Негово Величество да бъде прекратено незабавно германското нахлуване в Полша.
На всеки нормален човек би било ясно: шегите са свършили, това е последният шанс. След такъв ултиматум никакви други увещания, уговорки, заплахи и преговори били невъзможни.
Но Хитлер не приел сериозно дори това настояване и не спрял войната срещу Полша.
Затова след два часа от връчването на ултиматума, на 3 септември 1939 година в 11.00 часа, Великобритания обявила война на Германия.
Хитлер бил потресен. Той не очаквал такъв обрат на събитията, не предвидил ответни мерки.
В 17.00 часа война на Германия обявила Франция.
На същия ден, 3 септември, война на Германия обявили Индия, Австралия и Нова Зеландия.
(Следва Глава 7)