Отпреди година–година и нещо, та дали не и повече - не помня, започнах един личен проект: да публикувам в моята интернет библиотекана едно място в текстов формат всички документи, свързани с живота и дейността на Васил Левски, които успея да открия.
Публикуваното досега може да видите тук: Библиотека на
Павел Николов – Васил Левски.
Едновременно на части, последователно, всичко това се публикуваше и в моя блог.
След горепосочените публикации продължавам с публикуването на документи от по-късно време, свързани със съвремието на Васил Левски.
Документите са представени според книгата на Димитър Т. Страшимиров „Васил Левски. Живот, дела, извори – II том“, София, 1929 г.
В началото давам номерацията на всеки съответен документ, както е дадена от Страшимиров в книгата му; бележките под черта са също негови.
(Павел Николов)
№ 522
Панайот Хитов до Ив. П. Хр. Кършовски
Русе, 22 декември 1898 г.
Любезни ми Иване,
Като не съм ви писал от някогаш, но сега имам да ви пиша и да ви поздравя със светлите празници Рождество Христово, като моля Бога да ги прекарате здрави и весели. Но покрай това да ви се оплача, че съм нападнат от редакцията на поборническия опълченски вестник [1], който се издава тук, в Русе, от Филип Симидов, че аз и покойният Балкански [2] уж през 1867 г. сме излъгали Христя Дряновски [3] в Румъния на мушията Циганка, сме му взели 2000 наполеона да въоръжаваме четата. Абе, брате, ти нали беше писар на четата, нали знаеш, че Христо Дряновски дойде при нас в България под Котел, в боваза на Биче Падариф на долапа [4] с Иванче телеграфчията от Жеравна. И нали знаеш, че ти писа писмото с цифри [5], та пратихме Ивана да го занесе на Балкански - да го предаде на комитета в Букурещ. Нали знаеш, че Христо вървя с нас додето разпуснахме четата, а пък тези казват, че като сме се срещнали с Тотювата чета, че Дряновски не вървял с моята чета, но отишъл с Тотювата. Ти знаеш, че Тотю имаше с него си само двама човека - Иван Пстович, черногорец, и Милан Лапчевич, сърбин, родом от гр. Крушевиц. Сега тези хора защо лъжат, какво искат, аз се чудя защо е това. Аз не искам и не мога, а ти, ако искаш, отговори им, че ти си бил писар на четата и си държал сметки, и знаеш по-добре от всеки. И ако можеш, най- добре ще бъде вестник „Юнак“ [6] да са опровергае, защото това е цялата истина. Но ако не можеш да го опровергаеш, тогава моля те - върни ми писмото назад, че аз ще видя какво ще правя. Аз ще се [пре]струвам, че не съм чел нищо. Та и ми казаха, че Тотю е казвал, а Тотю отказва, че не е казал. Но на всеки начин негова е работа. Приеми сърдечния ми поздрав.
П. И. Хитов
„Из миналото" - под редакцията на П. С. Кършовски, кн. I, № 35, стр. 196
БЕЛЕЖКИ
1.„Поборник-Опълченец“ - биографическо илюстровано списание, излизало в Русе под редакцията на Ф. Симидов през 1898-1900 г. Гл. книга 4-6, стр. 20, и книга 7-9, стр. 48.
2.Никола Балкански.
3.Христо П. Дреновски.
4.На Вичо Падаров на долапа (тепавицата).
5.С шифър.
6.„Юнак“, орган на поборниците и опълченците, излизал в София през 1898-1900 г.