Отпреди година–година и нещо, та дали не и повече - не помня, започнах един личен проект: да публикувам в моята интернет библиотекана едно място в текстов формат всички документи, свързани с живота и дейността на Васил Левски, които успея да открия.
Публикуваното досега може да видите тук: Библиотека на
Павел Николов – Васил Левски.
Едновременно на части, последователно, всичко това се публикуваше и в моя блог.
След горепосочените публикации продължавам с публикуването на документи от по-късно време, свързани със съвремието на Васил Левски.
Документите са представени според книгата на Димитър Т. Страшимиров „Васил Левски. Живот, дела, извори – II том“, София, 1929 г.
В началото давам номерацията на всеки съответен документ, както е дадена от Страшимиров в книгата му; бележките под черта са също негови.
(Павел Николов)
№ 532
В. Караиванов до Народния комитет
Карлово 19 март 1923 г.
Уважаеми г-н Станев, [1]
Случайно ми пропадна в ръцете подробно обяснение по отрязването втория път на косата на Левски и счетох за допълнение да Ви го съобщя.
На първо Възкресение след отпуска на църквата „Св. Богородица“.
Дякон Игнатие съвсем спокоен бил, даже и весел, отишъл с хаджи Георги поп Христов, Христю Василев Пулев в къщата на поп Христю Хад. Марков. Прекарал няколко часа в забележителна радост, похапнал даже с охота и с видимо хладнокръвие Дякона прошепнал на Хаджи Георги: „Хаджи, ще вземеш ножиците и един гребен.“ Хаджията, като познавал по отрано решителността на Дякона, без възражение приел да изпълни желанието му.
Поп Христю, като забележил приготвените ножици и гребен, учудено запитал: „Защо Ви са тези неща, и на днешния ден сте наумили нещо“. „Ще се приготвим за празника, ще си поправим малко косите“, отговорили Хаджията, Христо Пулев и Дякона. Напущат домашната веселба и излизат на западната част на града в Алтън Чаир. С пристигането си Дяконът свалил калугерската си шапка, оставил я настрана и се обърнал към другарите си с ясен и спокоен глас: „Другари, от днес аз преставам да нося тази калугерска шапка.“
Това предисловие не бе разбрано от другарите му, но скоро бяха избавени от недоумението, когато казал: „Хаджи, вземи ножиците и отрежи косите ми.“ Хаджията и Христо Пулев останали вкаменени на местата си и чак тогава разбрали за какво ще послужат ножиците и гребенът. Лицето на Дякона било тихо и спокойно и се учудил на нерешителността на другарите си.
„Не дръзвам да сторя това. Не вземам на себе си тази тежка отговорност, Дяконе. Тази хубава златна коса е превъзходно украшение на челото ти, на службата ти. Не мога да изпълня желанието ти“ - с треперещ от вълнение тон произнесъл тези думи Хаджията.
„Хаджи, ти ще отрежеш косата ми. Нека всичката отговорност за тази ти постъпка, която вършиш по мое желание, падне върху ми“ - и погледът му се срещнал с Хаджийовият.
С разтреперана ръка Хаджията взел ножицата и нерешително се издигнал да отреже косата, която Дякона бе прибрал в ръката си и определяше къде ще се отреже. Ръката силно затреперила, когато ножицата опрела до косата. Хаджията се напънал да надвие силите си, свил двата си пръста и отрязал само няколко косъма, и ужасно пребледнял, свалил ножицата. Дяконът осъдил строго боязливостта на другарят си и поканил Христо Пулев да извърши отрязването. Христо Пулев се възпротивил и страхливо заявил на Дякона, че за нищо не би се съгласил на това. Дякона решително се обърнал към тях и извикал: „Аз съм твърдо решил да сваля косата си и да хвърля шапката. Ако вие, страхливци, не дръзнете, аз сам ще извърша това. Вие ще имате само една длъжност да изгладите неравностите на останалата коса.“
Като казал това, той свил отново в ръка косата си, силно стиснал ножицата и целият златен сноп коса спокойно показал на другарите си. Тогава той прибрал отрязаната коса, навил на пръстите си на снопче, свил я добре в книга и турил в пазвата си, и извикал силно: „Тя ще се пази за вечно възпоминание“. Един крехък смях събуди другарите му и отвърза устата им. След това Дякона разкри горната си дреха, извади скрития там хубав фес. „Вие се учудвате - казал той, - не затуй, че отрязах косата си, не ще ли да бъде странно, ако аз след този акт пак да наложа калугерската шапка."
Господин Станев,
Взето е предвид да се фотографират къщите и местата, къде то се е крил Левски и където е ставало събирането на Комитета, та ако има нужда да ви се изпрати от тия снимки, съобщете ни. Мисля, ако мога да изпълня да ви изпратя и преснимка от портрета на майка му на Левски.
Ваш В. Караиванов
БЕЛЕЖКИ
1.По-послешен секретар на Народния комитет, ноември. 1927 г.
(Следва)