АВТОР: БАРТ ЕРМАН
ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ
АНОТАЦИЯ. От тази книга ще научите откъде са се появили разказите за живота на Исус от Назарет, влезли в каноничните Евангелия, как са се предавали устно десетилетия наред до момента на писмената им фиксация в свещени текстове и може ли да се доверяваме на спомена за тях като надеждно свидетелство.
Световно известният изследовател на Библията и на ранното християнство Барт Ерман се основава на най-новите изследвания на древните култури, на ранното християнство, на механизмите на паметта, на принципите на работа на мозъка и разказва как и защо спомените за живота и смъртта на Исус са се променяли с времето, преди да се появи и да се разрасне Църквата, изградено върху неговото име.
ДО ТУК:
1. УСТНИТЕ ТРАДИЦИИ И УСТНИТЕ ИЗМИСЛИЦИ: СПОМЕНИ ЗА ИСУС / СПОМЕНИ ЗА СПЪТНИЦИТЕ НА ИСУС / СПОМЕНИ ЗА РАЖДАНЕТО И ДЕТСТВОТО НА ИСУС / СПОМЕНИ ЗА ЖИВОТА И СМЪРТТА НА ИСУС/ ИСТИНСКИТЕ СПОМЕНИ ЗА ИСУС
2. ИСТОРИЯ НА ИНВЕНЦИЯТА: ХЕРМАН САМУЕЛ РЕЙМАРУС / КРИТИКА НА ФОРМИТЕ:НАУЧЕН КОНТЕКСТ / НАЧАЛО НА КРИТИКАТА НА ФОРМИТЕ / НЕ СА ЛИ УЧЕЛИ НАИЗУСТ ПРЕДАНИЯТА? / „КОНТРОЛИРАНА“ ЛИ Е БИЛА ТРАДИЦИЯТА? / КАК СЕ РАЗПРОСТРАНЯВАЛИ ПРЕДАНИЯТА
3. СВИДЕТЕЛСТВАТА НА ОЧЕВИДЦИТЕ И ЗАПАЗИЛИТЕ СЕ ЕВАНГЕЛИЯ: КАК ИЗСЛЕДВАЛИ СВИДЕТЕЛСТВАТА НА ОЧЕВИДЦИТЕ / СПОМЕНИ ЗА БААЛ ШЕМ ТОВ / ИСУС И ОЧЕВИДЦИТЕ / ЕВАНГЕЛИЯТА И СВИДЕТЕЛСТВАТА НА ОЧЕВИДЦИТЕ / ЕВАНГЕЛИЯТА И НАЙ-ДРЕВНАТА ЦЪРКВА / СВИДЕТЕЛСТВОТО НА ПАПИЙ / ЕВАНГЕЛИЯТА В КРАЯ НА II ВЕК / ЗАЩО МАТЕЙ, МАРК, ЛУКА И ЙОАН? / ИСТИНСКИТЕ АВТОРИ НА ЕВАНГЕЛИЯТА
4. ИЗКРИВЕНИТЕ СПОМЕНИ И СМЪРТТА НА ИСУС: ПРОУЧВАНЕ НА ПАМЕТТА: В НАЧАЛОТО / „ЗАПОМНЯНЕ“, 1932 г. / ПО-НАТАТЪШНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ / ПОМНИМ ЛИ СЪЩНОСТТА? / СЪЩНОСТТА НА СПОМЕНИТЕ ЗА СМЪРТТА НА ИСУС / ВЛИЗАНЕТО В ЕРУСАЛИМ / ОЧИСТВАНЕТО НА ХРАМА / МЕЧОВЕ В ГРАДИНАТА / СЦЕНАТА С ВАРАВА / РАЗКЪСВАНЕТО НА ЗАВЕСАТА В ХРАМА / СПОМЕНИТЕ ЗА СМЪРТТА НА ИСУС
5. ИЗКРИВЕНИТЕ СПОМЕНИ И ЖИВОТЪТ НА ИСУС: СИЛНА ЛИ Е ПАМЕТТА НА УСТНИТЕ КУЛТУРИ? / НАЧАЛО НА ИЗУЧАВАНЕ НА УСТНАТА СЛОВЕСНОСТ: ЮГОСЛАВСКИТЕ РАЗКАЗВАЧИ / ПО-НАТАТЪШНИ ПОТВЪРЖДЕНИЯ / ПОВЕСТВОВАТЕЛНИТЕ ПРЕДАНИЯ В УСТНИТЕ КУЛТУРИ / ДОСТОВЕРНИ ПРЕДАНИЯ ЗА ЖИВОТА НА ИСУС / ИЗКРИВЕНИ СПОМЕНИ ЗА УЧЕНИЕТО НА ИСУС / УЧЕНИЕТО НА ИСУС: ПРОМЯНА НА СЪЩНОСТТА / ИЗКРИВЕНИ СПОМЕНИ ЗА ДЕЛАТА НА ИСУС / СПОМЕНИ, КОИТО СЕ ПРОМЕНЯТ ПРИ ПРЕРАЗКАЗА
6. КОЛЕКТИВНАТА ПАМЕТ И НАЙ-СТАРОТО ЕВАНГЕЛИЕ: „ЕВАНГЕЛИЕ ОТ МАРК“ / ЗА КОЛЕКТИВНАТА ПАМЕТ: МОРИС ХАЛБВАКС / ЯН АСМАН И ИЗСЛЕДВАНЕТО НА „ИСТОРИЯТА НА ПАМЕТТА“ / КОЛЕКТИВНАТА ПАМЕТ ЗА МАСАДА / ПАМЕТТА ЗА ИСУС В „ЕВАНГЕЛИЕТО ОТ МАРК“ / ИСУС – НЕРАЗБРАНИЯТ БОЖИ СИН / ПАМЕТТА НА МАРК ЗА ИСУС
7. КАЛЕЙДОСКОП ОТ СПОМЕНИ ЗА ИСУС: ЙОАН, ТОМА И ДРУГИ
/ ПАМЕТТА ЗА ИСУС В „ЕВАНГЕЛИЕТО ОТ ЙОАН“
/ ПАМЕТТА ЗА ИСУС В „ЕВАНГЕЛИЕТО ОТ ТОМА“
/ ДРУГИ СПОМЕНИ ЗА ИСУС“
ОБОБЩЕНИЕ: ПАМЕТТА ЗА ИСУС В „НОВИЯ ЗАВЕТ“
Разгледахме няколко много различни спомена за живота и значението на Исус в „Новия завет“ (Марк, Йоан, Павел, Q и Матей). Всеки от тях има своята специфика. Някои читатели на „Новия завет“ обръщат повече внимание на разликите между тези спомени за Исус. Други смятат, че приликите са по-дълбоки и по-значими. Този спор едва ли е разрешим. Хората виждат нещата по различен начин: тези, които са по-склонни да анализират, по-често виждат разлики, а тези, които са по-склонни към синтез, виждат прилики. Лично на мене ми се струва, че има достатъчно и прилики, и разлики.
Причината за приликите е лесна за установяване. Когато решават кои текстове да включат в новозаветния канон, църковните бащи са се ръководели от ясни и точни съображения. Никога не би им хрумнало да включат документ, в който образът на Исус да е много различен от това, с което са свикнали и което е типично за други „общоприети“ книги. Следователно текстовете, включени в „Новия завет“ и наследени от нас, са текстове, в които бащите на Църквата са виждали една богословска гледна точка.
Освен това е изключително важно, че всички текстове от християнското писание се съдържат в една книга: „Новия завет“. Те са достигнали до нас не в 27 отделни книги и не в различни сборници, съставени от различни автори. Имаме само един том с твърда или мека корица. И тъй като книгата е само една, четем включените в нея текстове като една книга.
Всеки път, когато четете книга от някой автор — дори да е сборник от статии — вие предполагате, че той няма да си противоречи. Ако на едно място казва едно, а на друго друго, вие се опитвате да съгласувате тези откъси, да намерите гледната точка, която ги обединява. Така е и с Библията. Хората я четат като една книга - особено хора, които смятат, че тя няма много различни автори, а само един автор, Бог. Такива хора виждат навсякъде единството и почти не виждат разнообразието.
Съвсем иначе подхождат към въпроса хората, които са по-склонни да признаят многообразието на „Новия завет“. Те четат тази книга (или по-скоро тези книги) по различен начин. Нали не очаквате петнадесет или шестнадесет от най-известните американски политици да са съгласни по всички въпроси? Така и не се очаква аналогичен брой ранни християни да са съгласни за всичко. Разбира се, между политиците ще има много прилики по основни въпроси: всички те ще прокламират твърдо лоялност към Конституцията и демокрацията; всички те ще се застъпват за свободното предприемачество, за "четирите свободи"и така нататък. Но това са най-общи понятия. А ако говорим за конкретност, сравнете Барак Обама и Тед Круз!
Да допуснем, че някой реши да състави сборник от произведения на политици, които харесва, за да се вдъхновява от тях. Едва ли в този сборник Обама ще съседства с Круз. Най-вероятно сборникът ще включва само текстове на демократи или само текстове на републиканци, така че приликата ще бъде очевидна. Но ще има и разлики.
„Новият завет“ е официален сборник от 27 книги, съставен от бащите на Църквата. Не е изненадващо, че между книгите има прилики. Но както вече видяхме, зад приликите понякога се крият много дълбоки и принципни различия.
Щом излезем отвъд рамките на новозаветния канон, разликите стават по-съществени и по-видими за всеки. По-нататък ще разгледаме накратко три спомена за Исус, които са много по-малко познати на обикновения читател: евангелията от Юда, Маркион и Теодот.
(Следва)