Отпреди година–година и нещо, та дали не и повече - не помня, започнах един личен проект: да публикувам в моята интернет библиотекана едно място в текстов формат всички документи, свързани с живота и дейността на Васил Левски, които успея да открия.
Публикуваното досега може да видите тук: Библиотека на
Павел Николов – Васил Левски.
Едновременно на части, последователно, всичко това се публикуваше и в моя блог.
След горепосочените публикации продължавам с публикуването на документи от по-късно време, свързани със съвремието на Васил Левски.
Документите са представени според книгата на Димитър Т. Страшимиров „Васил Левски. Живот, дела, извори – II том“, София, 1929 г.
В началото давам номерацията на всеки съответен документ, както е дадена от Страшимиров в книгата му; бележките под черта са също негови.
(Павел Николов)
№ 540
В. Караиванов до Народния комитет
Навръх Петровден беше Левски излязъл на западната част на Сопот и клекнал на един чакъл да чака да му изкарат коня, за да замине на друга страна (конят му бил у Иван Илия Бенчов) [1]. Той бил наметнат с едно палто. В това време минава оттам Иван х. Цочов Сопотненец и като видял палтото, познал го, че било неговото, което преди няколко време се било изгубило из дюкяна му. Веднага той се впуска върху Левски и грабва палтото, като му изрекъл: „Господине, откъде си вземал това палто?"и побягнал с палтото в града. Левски като чакал коня, той се бил обърнал гърбом към пътя и клекнал на чакъла, на нивата, гдето чакал, тъй щото на Ив. х. Цочев прилегнало да дръпне палтото на Левски от гърба и да бега веднага, гдето е било много близо разстоянието за града. Още повече, че по ония места в това време имало наоколо работници и Левски не можа да направи съпротивление. Аз му говорих по тая работа — защо не е убил причинителя на тая катастрофа. Той ми отговори, че като имал предвид около него, че се намирали доста работници, затова - да не става повече гюрултия. Ив. х. Цочов, като отнесъл палтото, разбрал, че не е за шега, и отишъл при Георги Шишиджиев, та му поверил палтото и му казал, че в него се намирали работи от сериозен характер. На това Шишиджиев (францето) го изокал, като му отговорил: „Ти може да кажеш, че има в него жълтици. [Х]айде, носи го оттука“. Тогава го занася в полицейския участък, предава го на Шериф Чауш - старши стражар, който заедно с Иван х. Цочов го донесоха в Карловския конак на мюдюрина. Веднага са разпоредили да търсят Левски, понеже в палтото се намерили 3 печата, гдето си е каитявал пътните тескерета, прокламации на български и на турски език и едно тескере на Иван Фетфаджиев от Калофер. Обиски са направени най-напред в къщата на Левски. Обърнали са всичко наопаки, даже и по дървета и над лозата. Оттам заминали в къщата на зетя им Андрея Начов и там същото претърсване, и дирили на майка му, за която казали на мюдюрина, че майката се намира в къщата на Иван Фурнаджиев. Властта заминала за тая къща, взела майката на Левски и я откарали да я арестуват. Из пътя, като я карали, мюдюринът я ударил с плесница и изрекъл защо крие сина си, та го не предава на властта. В това време майката се обърнала срещу мюдюрина с тия думи: „Аз искам от Вас сина си, вие сте, гдето го прокудихте и го направихте да не може да се прибере. Кажете кому какво лошо е направил, та го прокудихте, и сега го искате от мене.“ И с това говорене пристигат до къщата на поп Христо х. Марков и я арестуват там.
БЕЛЕЖКИ
1.Бележка на х. В. Караиванов. Този е пръв братовчед и почти съвръстник на Левски в Карлово. Жив още.
(Следва)