ПРЕВОД ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ
ДО ТУК:
ВЛАДИМИР НАБОКОВ / ЛЕКЦИИ ПО РУСКА ЛИТЕРАТУРА
ЛЕКЦИИ ПО ЗАПАДНА ЛИТЕРАТУРА
ДЖЕЙН ОСТИН: “МЕНСФИЙЛД ПАРК“1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13.
ЧАРЛЗ ДИКЕНС: “СТУДЕНИЯТ ДОМ“ - 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13, 14, 15, 16, 17, 18, 19
„ЛЕКЦИИ ПО ЗАПАДНА ЛИТЕРАТУРА“ В „БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ“
ЧАРЛЗ ДИККЕНС (1812-1870) - “СТУДНИЯТ ДОМ“ (1852—1853)
VIII. ЛОШИТЕ И НЕ МНОГО ЛОШИ ГЕРОИ СТАВАТ ПО-ДОБРИ
Един от повратните моменти в романа е молбата на Естер към Гапи да престане да се грижи за нейните интереси. Тя казва: „Зная моя произход и мога да ви уверя, че няма да можете да подобрите моята съдба с никакви разследвания“. Мисля, че авторът е решил да изключи линията на Гапи (вече наполовина загубила смисъл заради изчезването на писмата), за да не се смесва с темата за Талкингхорн. „Лицето му стана леко засрамено“ – това не съответства на характера на Гапи. Тук Дикенс прави мошеника по-добър, отколкото е. Забавно е, че въпреки неговото вълнение, когато вижда обезобразеното лице на Естер, и неговото отстъпничество показват, че не я обича истински (загуба на една точка), отказът да се ожени за некрасива жена, дори ако тя се оказва богата аристократка, е една точка в негова полза. Но, въпреки всичко, това е много слаб фрагмент.
Сър Лестър научава от Бакет ужасната истина. „Като закрива лицето си с ръце, сър Лестър моли със стон мистър Бакет да замълчи за малко. Но скоро дръпва ръцете от лицето си, така добре запазвайки достойния си вид и външното си спокойствие - макар че лицето му е също толкова бяло, колкото и косите му, - че на мистър Бакет му става даже малко страшно“. Това е повратен момент за сър Лестър, когато той - независимо дали това е добре или зле в художествен смисъл – престава да бъде манекен и се превръща в страдащо човешко същество. Въпросното преображение ще му донесе мозъчен удар. Като се оправя, сър Лестър прощава на лейди Дедлок, показвайки се като любещ човек, способен на благородни постъпки, и той се вълнува дълбоко от сцената с Джордж, както и от очакването да се върне жена му. „Декларацията“ на сър Лестър, когато казва, че отношението към жена му не се е променило, сега „предизвиква дълбоко, трогателно впечатление“. Още малко и пред нас ще се изправи двойник на Джон Джарндис. Сега аристократът е толкова добър, колкото е добър и човекът от простолюдието!
(Следва)