АВТОР: ВЛАДИМИР НАБОКОВ
ПРЕВОД ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ
Предишни части:
I. НИКОЛАЙ ГОГОЛ (1809–1852) - НЕГОВАТА СМЪРТ И НЕГОВАТА МЛАДОСТ - 1-2, 3, 4, 5. ДЪРЖАВНИЯТ ПРИЗРАК – 1, 2, 3, 4, 5, 6. НАШИЯТ ГОСПОДИН ЧИЧИКОВ – 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8-9. УЧИТЕЛ И ВОДАЧ – 1, 2-3, 4-5-6, 7, 8. АПОТЕОЗ НА МАСКАТА – 1, 2-3, 4, 5-6.
II. ИВАН ТУРГЕНЕВ (1818–1883) - 1, 2.
"БАЩИ И ДЕЦА" (1862 г.) - 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9.
III. ФЬОДОР ДОСТОЕВСКИЙ (1821-1881)
Целият текст дотук в „Библиотека на Павел Николов – Лекции по руска литература“
Белинский в "Писма до Гогол" (1847 година): "...Вие не забелязвате, че Русия вижда своето спасение не в мистицизма, не в аскетизма, не в пиетизма, а в успехите на цивилизацията, на просвещението, на хуманността. На нея са ѝ нужни не проповеди (стига ги е слушала!), не молитви (стига ги е повтаряла!), а пробуждане в народа на чувството за човешко достойнство, толкова векове заровено сред кал и тор - права и закони, съобразени не с учението на църквата, а със здравия разум и със справедливостта, и строги по възможността им за изпълнение. А вместо това тя разкрива ужасното зрелище на страна, в която хората търгуват с хора, като нямат и онова оправдание, което използват лукаво американските плантатори, когато твърдят, че негърът не е човек; страна, в която хората не се наричат по име, а с прякори: Ванки, Васки, Стешки, Палашки; страна, където в края на краищата няма не само никакви гаранции за личността, честта и собствеността, но няма даже и полицейски ред, а има само огромни корпорации на най-различни служебни крадци и грабители! Най-живите съвременни национални въпроси на Русия сега са: да се унищожи крепостното право, да се отмени телесното наказание, да се въведе по възможност строго изпълнение поне на тези закони, които вече съществуват. Това усеща дори самото правителство (което много добре знае какво правят помешчиците със своите селяни и колко е броят на първите, ежегодно изклани от вторите) и доказателство за това са неговите плахи и безплодни полумерки в полза на белите негри..."
Моята позиция по отношение на Достоевский е любопитна и затруднителна. В моите лекции гледам обикновено на литературата под единствения интересуващ ме ъгъл - като явление в световното изкуство и като проява на индивидуалния талант. От тази гледна точка Достоевски не е велик писател, а доста посредствен, с изблици на превъзходен хумор, но - уви - с пущинаци от литературни баналности между тях. В "Престъпление и наказание"Расколников убива по една или друга причина една стара лихварка и нейната сестра. Правосъдието в образа на неумолим следовател се промъква бавно към него и в края на краищата го кара да си признае публично извършеното, след което любовта на една благородна проститутка го довежда до духовно възраждане, което през 1866 г., когато е написана книгата, не изглеждало толкова невероятно банално, колкото изглежда сега, когато опитният читател не би се оставил за бъде заблуден по въпроса за благородните проститутки. Но моето затруднение се състои в това, че не всички читатели, към които се обръщам, имат голям опит. Трябва да кажа, че една трета от тях не правят разлика между истинска литература и псевдолитература, и на тях Достоевский, разбира се, ще им се стори по-интересен и по-художествен от разните глупости като американските исторически романи или произведения, наречени "Оттук до вечността", и подобни на тях безсмислици.
Независимо от всичко, аз ще говоря дълго за редица наистина велики писатели, а именно на подобно високо равнище трябва да се критикува Достоевский. Аз не съм някакъв изтъкнат академичен професор, за да преподавам това, което не ми харесва. Много ми се иска да развенчая Достоевский. Но си давам сметка, че читателите, които не са чели достатъчно, ще бъдат озадачени от моите доводи.
(Следва)