ПРЕВОД ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ
ДО ТУК:
ВЛАДИМИР НАБОКОВ / ЛЕКЦИИ ПО РУСКА ЛИТЕРАТУРА
ЛЕКЦИИ ПО ЗАПАДНА ЛИТЕРАТУРА
ДЖЕЙН ОСТИН: “МЕНСФИЙЛД ПАРК“1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13.
ЧАРЛЗ ДИКЕНС: “СТУДЕНИЯТ ДОМ“ - 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13, 14, 15, 16, 17, 18, 19, 20, 21, 22, 23, 24, 25, 26, 27, 28
„ЛЕКЦИИ ПО ЗАПАДНА ЛИТЕРАТУРА“ В „БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ“
ЧАРЛЗ ДИККЕНС (1812-1870) - “СТУДНИЯТ ДОМ“ (1852—1853)
11. ХУМОРИСТИЧНО, ЗАГАДЪЧНО, ИНОСКАЗАТЕЛНО, ПРИЧУДЛИВО ТЪЛКУВАНЕ
“Родът му е древен като планините, но безкрайно по-почтен“; или: „пуйката от птицефермата, която е вечно разстроена от някаква своя наследствена обида (може би защото колят пуйките за Рождество)“; или „кукуригането на жизнерадостния петел, който неизвестно защо – интересно е да се знае защо? - неизменно предусеща зората, макар че живее в мазето на малкия магазин за млечни продукти на „Карситър стрийт“; или „ниската, хитра племенница с остър нос, напомнящ за студ в есенна вечер, който е толкова по-мразовит, колкото е по-близо до края си“.
12. ИГРА НА ДУМИ
„Ил фо манжет“ (изкривен френски израз il faut manger – трябва да се храним), знаете ли – обяснява мистър Джоблинг, при което произнася последната дума така, все едно говори за част мъжкия костюм“. Оттук е още далече до „Бдение над Финеган“ на Джойс, това натоварване на игри на думи, но избраното направление е правилно.
13. КОСВЕНО ПРЕДАВАНЕ НА РЕЧТА
Това е по-нататъшно развитие на стила на Самюел Джонсън и Джейн Остин, с още по-голям брой речеви вставки. По време на разследването на смъртта на Немо свидетелството на мисис Пайпър е предадено с непряка реч: „Да, мисис Пайпър може да каже много неща – преди всичко в скоби и без препинателни знаци, - но не може да съобщи много. Мисис Пайпър живее в напречна улица (където мъжът ѝ работи като дърводелец) и всичките съседи били уверени отдавна (може да се смята от този ден, който бил два дена преди кръщенето на Александър Джеймс Пайпър, а го кръстили, когато бил на година и половина и четири дена, защото се надявали, че няма да оживее, бидейки дете, страдащо от зъбни болки, джентълмени), та съседите отдавна били уверени, че потърпевшият - така миси Пайпър нарича покойника – е продал, според слуховете, душата си. Тя смята, че слуховете се разпространяват защото видът на потърпевшия бил някак си чудноват. Тя постоянно го срещала и намирала, че видът му е свиреп и не трябва да бъде допускан до малките деца, защото някои деца са много плашливи (а ако се съмняват в това, се надява, че могат да попитат мисис Пъркинс, която присъства в момента и може да каже какво мисли за мисис Пайпър, за мъжа ѝ и за нейното семейство). Тя виждала как децата дразнели потърпевшия (децата са си деца, какво да се прави?) и не трябва да се очаква, особено ако са палави, да се държат така, както някой не се е държал в детството си“.
Косвено изложение на речта често изразяват и по-малко ексцентрични герои – с цел да се ускори разказа или да се сгъсти настроението; случва се то да се съпровожда, както в дадения случай, с лирически повторения. Естер уговаря тайно омъжилата се Ада да отиде с нея при Ричард: „Скъпа моя – започнах аз, - да не би да се скарала с Ричард през това време, за което толкова рядко бивах у дома?“
- Не, Естер.
- Може би не ти е писал отдавна? - попитах аз.
- Не, пишеше ми – отвърна Ада.
А очите ѝ са пълни с такива горчиви сълзи и лицето ѝ изразява такава любов! Не можех да разбера своята мила приятелка. Да не отида ли сама при Ричард? - казах аз. Не, Ада смята, че не е добре да отида сама. Може би ще отиде с мене заедно? Да, Ада смята, че е по-добре да отидем заедно. Да отидем ли сега? Да, да отидем сега. Не, никак не можех да разбера какво става с моето момиче, защо лицето ѝ свети от любов, а в очите ѝ има сълзи“.
(Следва)