Има моменти, когато човек загубва ума и дума, онемява, глътва си граматиката и не може да каже нищо.
В такъв случай на помощ може да му дойде някой стар виц, които по аналогия да изрази това, което е заседнало в гърлото и да не може да се артикулира.
Та ето:
Препуска един каубой през прерията и изведнъж гледа – пред него една редица индианци.
„Е сега ще ми се е*е майката“ - помислил си каубоят.
„Спокойно – отвърнал му Вътрешният глас. – Завий наляво и препускай колкото сила имаш!“
Завил каубоят и препуснал с удесеторена сила, но пак гледа – пред него друга редица индианци.
„Е сега ще ми се е*е майката“ - отново си помислил каубоят.
„Спокойно – отвърнал му пак Вътрешният глас. – Завий още наляво и препускай!“
Завил, препуснал, но за трети път – редица индианци пред него.
„Е сега ще ми се е*е майката“ - пак си рекъл каубоят, вече напълно отчаян.
„Спокойно – намесил се Вътрешният глас. – Ето там онзи с многото пера е вождът. Стреляй и го убий“.
Извадил каубоят колта, стрелял и гътнал вожда.
„Е сега вече наистина ще ти се е*е майката“ - обадил се делово Вътрешният глас…
Та и с нашето образование така.
Сега наистина ще му се е*е майката…