ПРЕВОД ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ
ДО ТУК:
ВЛАДИМИР НАБОКОВ / ЛЕКЦИИ ПО РУСКА ЛИТЕРАТУРА
ЛЕКЦИИ ПО ЗАПАДНА ЛИТЕРАТУРА
ДЖЕЙН ОСТИН: “МЕНСФИЙЛД ПАРК“1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13.
ЧАРЛЗ ДИКЕНС: “СТУДЕНИЯТ ДОМ“ - 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13, 14, 15, 16, 17, 18, 19, 20, 21, 22, 23, 24, 25, 26, 27, 28, 29, 30,
ГЮСТАВ ФЛОБЕР: “МАДАМ БОВАРИ“ - 1, 2, 3, 4, 5, 6
„ЛЕКЦИИ ПО ЗАПАДНА ЛИТЕРАТУРА“ В „БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ“
ГЮСТАВ ФЛОБЕР (1821-1880) - “МАДАМ БОВАРИ“ (1856 г.)
***
В шеста е описано ретроспективно детството на Ема с езика на баналната романтично култура, с езика прочетените от нея книги и на това, което е взела от тях. Ема е страстна читателка на любовни, по-малко или повече екзотични, романи и на любовна поезия. Някои от известните ѝ писатели са първокласни например Уолтър Скот или Виктор Юго, другите не до там - Бернарден дьо Сен-Пиер или Ламартин. Но работата не е в това дали са добри или лоши. Работата е в това, че тя е лоша читателка. Тя чете емоционално, повърхностно, юношески, като си въобразява, че е една или друга героиня. Флобер постъпва много тънко. В няколко абзаца той изброява всичките скъпи за сърцето на Ема романтични клишета, но изисканият подбор от общи изображения и тяхното ритмично подреждане по завоите на фразата създават хармонично и художествено впечатление. В романите, които чете в манастира, „само любовни приключения, любовници, преследвани дами, които припадат в самотни павилиони, пощальони, убивани на всяка станция, на всяка страница коне — издъхващи от пресилване; тъмни гори, сърдечни вълнения, клетви, ридания, сълзи и целувки, ладии под лунен блясък, славеи в храсти, _господа_, храбри като лъвове, кротки като агънца, добродетелни, както никой не би могъл да бъде, винаги добре облечени и плачещи с порой сълзи. Цели шест месеца петнадесетгодишната Ема си цапаше ръцете с този прах на старите заемни библиотеки. По-късно с Уолтър Скот тя се влюби в историческите неща, мечтаеше за старинни сандъци, зали на царски телохранители, за менестрели. Искаше й се да живее в някой стар замък, както владетелките на такива замъци; облечени в дълги корсажи, те прекарват дните си под детелинообразния изрез на готическия прозорец, облакътени на камъка, с брадичка, опряна на дланта, загледани далеч вдън полето, отдето препуска към тях рицар с бяло перо, яхнал вран кон“.
Същият художествен похват Флобер използва, когато изброява пошлите страни на Оме. Обектът може да бъде груб и отблъскващ. Изображението му е художествено проверено и балансирано. Това е стил. Това е изкуство. Само това е важно в книгите.
(Следва)