Гъртруд Елиън (Gertrude Elion)
23 януари 1918 г. – 21 февруари 1999 г.
Нобелова награда за физиология или медицина (заедно с Джеймс Блек и Джордж Хичингс)
(За откриването на важни принципи в лекарствената терапия.)
Гъртруд Елиън е родена в еврейско имиграционно семейство (баща ѝ имигрира на 12 години от Литва, а майка ѝ – на 14 години от Русия). Завършва през 1937 г. колежа „Хънтър“ със степен бакалавър. След това в продължение на един семестър преподава в Нюйоркското болнично училище за медицински сестри и едва през 1939 г. успява да продължи следването си с аспирантура в Нюйоркския университет, където през 1941 г., като единствен кандидат от женски пол, получава степента магистър по химия.
През 1941/42 г. работи като преподавател по химия и физика, след това като химик лаборант във фирмата за производство на хранителни продукти „Quaker Maid“ (1942/43 г.). През 1943/44 г. се занимава със синтезиране на органични съединения в компанията „Джонсън и Джонсън“ в Ню Джърси. През 1944 г. Елиън започва работа във фармацевтичната компания „Уелкъм“ (днес „GlaxoSmithKline“), а след това в „Бароуз Уелкъм“ в Северна Каролина, където работи до 1984 г. Там Елиън е асистент-биохимик (1944/50 г.), заместник-директор по научната работа (1955/62 г.) и ръководите на от дела по експериментална терапия (1966/83 г.), в който се работи за създаването на нови лекарствени препарати въз основа на химията, биохимията, фармакологията, имунологията и вирусологията; отделът има и лаборатория за клетъчни култури. Елиън сътрудничи на Националния американки институт по онкология, а от 1970 г. е професор по фармакология в университета „Дюк“. Консултант е на службата за обществено здраве на САЩ (1960/64 г.), председател на биохимичната конференция „Гордън“ (1966 г.) и член на научния съвет на Американския институт по онкология (1980/84 г.).
Елиън не успява да следва аспирантура, защото това не се позволява на жени и никога не защитава формално дисертация за докторска степен, но въпреки това по-късно получава почетни докторски степени от университета „Джордж Вашингтон“, от Политехническия институт на Нюйоркския университет (1989 г.) и от Харвардския университет (1998 г.).
Сред лекарствените препарати, изнамерени от Елиън, са меркаптопуринът (противолевкемичен препарат), азатиопринът, алопуринолът (използван за лечение на подагра), антималарийният препарат пириметамин, триметропримът и ацикловирът (антивирусен препарат, използван за лечението на херпес).
Елиън е член на Американската академия на науките и изкуствата и на Американската асоциация за съдействие на развитието на науката. През 1992 г. подписва „Предупреждението на учените към човечеството“.
ИЗТОЧНИК: Уикипедия
Превод от руски: Павел Николов