Нагиб Махфуз (جيب محفوظ)
11 декември 1911 г. – 29 август 2006 г.
Нобелова награда за литература
(За това, че чрез творби, богати на нюанси - ту проницателно реалистични, ту емоционално двусмислени - формира арабско повествователно изкуство, приложимо към цялото човечество.)
Роден в Кайро през 1911 г., Нагиб Махфуз започва да пише, когато е на седемнадесет години. Първият му роман е публикуван през 1939 г. и още десет са написани преди египетската революция от юли 1952 г., когато той спира да пише за няколко години. Един негов роман обаче е преиздаден през 1953 г. и появата на „Каирската трилогия“ - „Между дворците“, „Дворецът на копнежа“, „Захарната къща“ - през 1957 г. го прави известен в целия арабски свят като изобразяващ традиционния градски живот. С „Децата на Гебелави“ (1959 г.) той започва да пише отново, в нов дух, който често прикрива политическите оценки под алегории и символи. Произведенията от този втори период включват романите „Крадецът и кучетата“ (1961 г.), „Есенен пъдпъдък“ (1962 г.), „Разговор край Нил“ (1966 г.) и „Мирамар“ (1967 г.), както и няколко сборника с разкази.
До 1972 г. Махфуз работи като държавен служител, първо в Министерството на даренията, след това като директор на цензурата в Бюрото по изкуствата, като директор на Фондацията за подкрепа на киното и накрая като консултант по културните въпроси към Министерството на културата. Годините след оттеглянето му от египетската бюрокрация са свидетели на изблик на по-нататъшна креативност, голяма част от която експериментална. Той е автор на не по-малко от тридесет романа, повече от сто разказа и повече от двеста статии. По половината от романите му са заснети филми, които се прожектират сред арабскоговорящия свят. В Египет всяка нова негова публикация се смята за голямо културно събитие и името му неизбежно е сред първите споменати във всяка литературна дискусия от Гибралтар до Персийския залив.
ИЗТОЧНИК: https://www.nobelprize.org/prizes/literature/1988/mahfouz/biographical/
Превод от английски: Павел Николов