Автор: Александр Невзоров
Превод от руски: Павел Николов
Не съществува никаква руска нация. И това го казвам, не защото съм някакъв русофоб. Аз не съм русофоб. За мене националният въпрос просто не съществува. Не познавам по-идиотско нещо от разделението по националност. Както всякакви граници и патриотизми, това е една от основните беди на човечеството.
Разбирам, че когато става дума за някакъв народ, трябва да говорим за продължителността на неговото съществуване. До средата на XVI век не е могло изобщо да има някакъв руски народ, защото цялата Рус била структурно подразделение на Ордата и успяла да се избави от нейната власт едва тогава, когато Ордата вече рухнала под товара на собствената си ненужност и икономическа безсмисленост. След това дошъл Пьотр, който в общи линии унищожил като нещо абсолютно ненужно всичко руско, автентично и национално, което до този момент било натрупано за няколко столетия. Можем да кажем, че го захвърлил, както при местене хората захвърлят прогнилите шкафове и немитите буркани от конфитюр. Русия се превърнала в принципно друга държава. А до втората половина на 19 век 60-70% от нейното население, така наречения руски народ, се намирало под робството на 20-30%. И това робство било абсолютно, включващо възможността да изнасилиш и да убиеш когото си поискаш, да го откъснеш от семейството му, да го купиш и да го продадеш. Та това, извинете, ли е единният народ? Народът не може да бъде сформиран от роби и господари. Под „народ“ трябва да разбираме тези, които са свободни в своите действия и думи. Но такива в Русия са нищожно малцинство. Нещо повече, този „народ“ за дълго време предал и забравил своя език. Не случайно героите от известното фентъзи на Толстой говорят на френски. А след това виждаме как същия този „народ“ в продължение на няколко десетки години свирепо изнасилва и убива себе си, лесно отказвайки се от всякаква национална идентичност, разтваряйки я в понятието „съветски“. Изобщо не може да се разбере къде тук трябва да се впишат самите понятията „народ“ и „нация“.