До тук, който е следил този блог, знае, че публикувахме книгата на Кирил Григоров Пърличев, син на нашия именит възрожденец Григор Пърличев и деец на македонското освободително движение, „Сръбските жестокости в Македония (1912-1915)“. Цялата публикация може да видите ТУК.
Това е обаче част от по-голямата книга на Кирил Пърличев „Сръбският режим и революционната борба в Македония (1912-1915 година), която започваме да публикуваме от днес след превръщането на наличния PDF файл с ABBYY FineReader 15 в текст и редактирането на текста от стария правопис към съвременния.
ДО ТУК: ПРЕДГОВОР
ГЛАВА ПЪРВА: 1. Хуриета и балканската война от 1912 година; 2. Българските революционни чети — партизански отряди в помощ на съюзнишките сръбски войски против турците; 3. След привършване на военните действия и настаняването им в Македония сърбите неприязнено се отнасят спрямо българското население; 4. Населението реагира още от първия ден. Изложения до българското правителство и българския цар; 5. Междусъюзнишката война и последствията ѝ: открито преследване на всичко българско — език, училища, черкви, учители, свещеници, владици, граждани, селяни; биене, затвор, заточение, конкретни случаи.
ГЛАВА ВТОРА: 1. Въстаническо движение в Дебър — Струга — Охрид.
КИРИЛ ГРИГОРОВ (ПЪРЛИЧЕВ) / "СРЪБСКИЯТ РЕЖИМ И РЕВОЛЮЦИОННАТА БОРБА В МАКЕДОНИЯ (1912-1915 ГОДИНА)"В БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ
ГЛАВА ВТОРА
2. Прогонване на сръбскитe войски и установяване българска революционна власт.
Очистили родния си край от умразния сръбски режим, българите незабавно пристъпват към избиране членове за временното ръководене делата на местното население. В съгласие с боевите сили, които имаха за пряка цел да се справят с неприятелските сръбски войски, в Охрид бидоха избрани за членове на временното управление Лев Огненов, Роберт-колежски възпитаник, Иван Групчев, интелигентен гражданин, свършил Солунската българска гимназия, Лев Кацков, правник, Павел Христов от Битоля, революционен организатор, Петър Филев, търговец и др. Така се конституира домашно гражданско управление и се установи българска революционна власт в този отдалечен кът от българската земя.
3. Фронтът на въстаническите боеви сили.
Едновременно с грижите за вътрешното устройство, въстаналото население напрягаше усилията си и по направление към фронта, който заемаха местните боеви сили и който се простираше източно от града Охрид на разстояние повече от 15 километра от него, а именно по височините на Петрино планина и Буково, между Охрид и Ресен. Тук именно въоръженото българско население, подкрепено от местни турци и албанци, води четиридневни сражения с многочислена редовна сръбска войска.
4. Водителитe на въстанието.
Тe бяха всички из средата на самото население, живели с неговия живот, страдали заедно с него и борили се с всички препятствия в пътя на свободата. Те бяха дали вече доказателства за своята преданост към народа, за готовността си да се жертвуват за него. Затова те се радваха на неговото доверие. Един от тях е Петър Чаулев от Охрид, другият е Милан Матов - родом от гр. Струга, и трети - Павел Христов от град Битоля.
И тримата намерили ценно съдействие в лицето на Антон Шибаков, друг от вождовете в тоя въоръжен протест на народа против несносния режим на сръбската власт. Антон Шибаков е родом от селото Велгощи - предверие на гр. Охрид и като такова играло важна роля в развитието на революционната организация, на която той, Шибаков, се бил отдал. Поради влиянието и уважението, с които той, като интелигентен и вещ ръководител в селото, се ползвал до сега между съселяните си, бил избран от тях за вожд и в този съдбоносен момент, когато усилията били отправени срещу новия враг.
(Следва)