ИЗТОЧНИК: VINTAGE EVERYDAY
ПРЕВЕЛ ОТ АНГЛИЙСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ
Днес парижани и туристи от цял свят се стичат, за да посетят десетките великолепни паметници и музеи, намиращи се в столицата, за да видят легендарната Айфелова кула, богатството на колекциите на музея „Орсе“ или изкуството, създавано под покритите улични галерии. Но преди повече от век имало един различен обект, който привличал хиляди туристи: парижката морга.
Парижката морга е построена през 1864 г. на Ил дьо ла Сите, един от двата острова в Сена, точно зад Нотр Дам дьо Пари, и там телата на неидентифицираните мъртви – повечето от които случаи на самоубийство – бивали поставяни на мраморни плочи за приятели или семейства с цел идентифициране.
Когато пристигали в моргата, телата първо бивали събличани, проверявани, замразявани и след това изнасяни върху черните мраморни плочи за публично показване. Тъй като моргата не е била охлаждана до 1882 г., от тавана непрекъснато капела студена вода, което придавало на кожата на мъртвите подут и подпухнал вид. До 50 посетители наведнъж се тълпели около огромните прозорци с изглед към плочите, за да гледат и да сплетничат за мъртвите тела. Мъртъвците обикновено трябвало да бъдат премахвани след три дена поради разлагане и тогава снимка или восъчна отливка заемала мястото им.
Спектакълът продължавал и отвъд стените на моргата. Парижките вестници често спекулирали със самоличността на мъртвите, всеки пътеводител насочвал посетителите към моргата, а някои от телата ставали известни, привличайки до 40 000 души на ден. Починалите млади жени, лежащи голи върху масите за дисекция, се превърнали в обичайна тема за художниците, а полицаите дори разигравали публични „очни ставки“ между заподозрян убиец и труп, представяйки същите интриги, които риалити програмите предлагат днес.
Моргата най-накрая била затворена за публичен достъп през март 1907 г. поради морални съображения, което предизвикало оплаквания от страна на местни предприемачи, улични търговци и журналисти.