ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ
Почти един милион германки са изнасилени малко преди и след края на Втората световна война. Дневникът на Марта Хилерс „Една жена в Берлин“ („Eine Frau in Berlin“), засягащ тези събития, е толкова остър, че е публикуван за първи път анонимно в САЩ, преведен на английски език (1954 г.). Книгата е посрещната на нож от разни посоки (позоряла руските войници – от една страна, а немските жени – от друга) и претърпява второ издание едва през 2001 година. Атаките срещу тази книга не престават и до ден днешен. Не е превеждана на български език, но в интернет пространството може да се намери филма по „Една жена в Берлин“ с български субтитри.
(Павел Николов)
ДО ТУК:
"ЕДНА ЖЕНА В БЕРЛИН": 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13, 14, 15, 16, 17, 18, 19, 20, 21, 22, 23, 24, 25, 26, 27, 28, 29, 30, 31, 32, 33, 34, 35, 36, 37, 38, 39, 40, 41, 42, 43, 44, 45, 46, 47, 48, 49, 50, 51, 52, 53, 54, 55, 56, 57, 58, 59, 60, 61, 62
"ЕДНА ЖЕНА В БЕРЛИН"в "БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ"
ПЕТЪК, 8 ЮНИ 1945 ГОДИНА
Крачещата машина отново е в движение. Интересно преживяване днес: участък от надземното метро е вече пуснат в експлоатация за проба. Видях червените и жълтите вагони, намиращи се на перона горе, изкачих се по стълбите, купих билет за две наши стари монети и се качих. Вътре хората седяха тържествено по пейките. Веднага двама се сместиха и ми направиха място. Беше вихрено пътуване през слънцето и пустинята. Всичките ми досадни, безкрайни минути на ходене отлетяха покрай мене. Много съжалявах, че трябваше да изляза отново така скоро. Пътуването беше толкова хубаво, като подарък.
Днес работих здраво. Заедно с Илзе направих план за първия брой на планираното женско списание. Само заглавията все още не са определени; блъскаме си главите заедно. Във всеки случай думата „нов“ трябва да присъства във всяко заглавие.
Странен ден, все едно сънувам, виждах хората и предметите като през воал. Вървях към къщи с подбити крака, изтощена от глад. У Илзе имаше само една купичка грахова супа, два пълни черпака за всеки, за да се проточат запасите. Струваше ми се, че всички минувачи гледат с кухи, гладни очи. Утре пак искам да потърся коприва. Отбелязвах всяко зелено петно по пътя.
Навсякъде се усеща страх за хляба, за живота, работата, заплатите, за предстоящия ден. Горчиво, горчиво поражение.
(Следва)